Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за Министерството на вътрешните работи, съобщиха от пресслужбата на президенството, пише Dnevnik.bg.

Законът, който по същество, не се различава от сега действащите текстове, беше приет експресно почти изцяло преди евровота, а преходните и заключителните - след изборите. Проектът беше внесен в края на 2013 година.

Мотивите за ветото на президента са, че липсва финансова обосновка колко ще струва удовлетворяването на социално-икономическите права на служителите в МВР. 

Основният нов момент в закона е, че главният секретар няма да бъде назначаван с указ на президента, а по предложение на премиера и с решение на правителството. Преди време министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев обясни промяната с разделяне функциите на политическото от професионалното ръководство.

Според Плевнелиев обаче по този начин държавният глава ще бъде лишен от възможността да "възпира назначаването на неподходящи фигури на висшата професионална длъжност". Президентът не приема и липсата на основания за предсрочно прекратяване на мандата на главния секретар при тежко нарушение или при системно неизпълнение на служебните задължения, както и при извършването на действия, които накърняват престижа на министерството. "Този дефицит може да превърне мандатността от гаранция за независимост в средство за злоупотреба с власт", смята още държавният глава.

Друг мотив за връщане на част от закона, е че в него е записано, че "при извършване на оперативно-издирвателна дейност органите на реда да изследват поведението на лица и групи в контролирана среда". Управляващите така и не успяха да дефинират какво е точно "контролирана среда", според президента не е известно и какви ще са последиците от използването на този метод.

"Липсата на яснота относно този метод крие рискове от накърняване на основни права и свободи на гражданите. Конституцията предвижда, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи", пише още в мотивите си президента.

Според Плевнелиев в новоприетия закон са включени разпоредби, с които се създават предпоставки за нарушаване на конституционно защитеното право на достъп до обществена информация. "Според Конституцията и Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), държавните органи са длъжни да предоставят информация на гражданите и ограничаване на това право може да има само по изключение. Новите разпоредби предвиждат, при отказ за предоставяне на информация се посочва само правното, но не и фактическото основание, както и възможността за мълчалив отказ. В мотивите си президентът обръща внимание, че  Върховния административен съд приема, че не бива да се допуска мълчалив отказ за предоставяне на информация от органите на власт и техните администрации.

Снимка:www.cross.bg