Днес Православната църква отбелязва празника Рождество на Пресвета Богородица, известен в народната традиция като Малка Богородица.
Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Божията майка в беда или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат събори из цяла България. Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.
На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци". Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри и милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора, защото нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия. На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога.
Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко.
Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израелския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне вкъщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.
Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя тъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си започнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове.
Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал: - Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.
Източник: Нова телевизия
