Православната църква почита днес Св. мъченик Трифон Апамейски. Светецът е известен с лечителските си способности.
В народната традиция денят, известен като Трифон Зарезан, се чества от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Освен като Трифоновден, празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. По григорианския календар се отбелязва на 14 февруари. Смята се, че почитането на Трифон Зарезан е наследство от дионисиевите празници. Счита се още, че Свети Трифон води пролетта.
Празникът започва с месенето на хляб и приготвяне на пълнена кокошка. Храната, заедно с бъклица с вино се поставя в нова вълнена торба, с която мъжете отиват на лозето. Там те се прекръстват, вземат косерите и и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат лозите с донесеното
вино. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар., който лозарите теглят по пътя към селището, съпроводени от музика. Процесията спира пред всяка къща, където домакинята черпи с вино, като най-напред дава на царя. Остатъкът от виното се писва върху царя, като се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник винаги се избира заможен човек.
Според традицията празникът продължава и следващите два дни, наречени „трифунци”, Те се почитат за предпазване от вълци.
Снимка: apteka-optima. com
