Има ли опасност България да тръгне по „гръцки или румънски сценарий“ с първия си държавен бюджет в евро през 2026 г.? В предаването „Здравей, България“ финансистът Никола Янков, изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов и макроикономистът Васил Караиванов алармираха за опасната траектория на задлъжняване на държавата. Според тях без спешни и непопулярни структурни реформи, фискалната стабилност е застрашена от раздути разходи, които не се покриват от приходите.

Въпреки че сценарий, подобен на Виденовата зима, е невъзможен поради валутния борд, Янков предупреди, че държавата върви по опасен път. „Държавата се движи в силна траектория на задлъжняване, защото приходите не покриват разходите. А разходите са основно в социалната сфера - за заплати на държавни служители“, заяви той.

Според анонсираните намерения на управляващите в следващия бюджет се предвиждат 1 милиард лева повече за пенсии и 1,2-1,3 милиарда лева повече за заплати. Проблемът, според експертите, е, че тези увеличения не са обвързани с ефективността на публичния сектор, а създават инфлационен натиск.

„Ако продължим със същата политика на харчене на пари, които вземаме назаем за текущи разходи, несъмнено ни очаква румънският или гръцкият сценарий“, категоричен бе Добрин Иванов. Той настоя за „непопулярни структурни реформи“, които се отлагат с години, и даде конкретен пример с разходите в съдебната власт: „Средното възнаграждение за 2025 г. е над 10 000 лева, което е почти три пъти и половина над средната заплата за страната“.

Иванов разкри и порочната практика в някои администрации, където незаетите щатни бройки достигат 20-25%, а парите от тях се използват за бонуси. Затова от асоциацията предлагат замразяване на общите разходи за работни заплати в държавната администрация на нивата от 2025 г., като се направи функционален анализ кои структури са с раздут щат и дублиращи функции.

Според Никола Янков, първата стъпка е да се спре автоматичният механизъм, който обвързва заплатите в държавния сектор със средната работна заплата. Втората ключова реформа е пенсиите, базирани на осигурителен принос, да се разделят от социалните плащания. „Ако получавате 1000 лева, вие не знаете каква част са пенсията ви и каква част са подаръци, надбавки, политически подкупи“, коментира той.

По-умерен в прогнозите си беше макроикономистът Васил Караиванов. Той припомни, че настоящият бюджет е приет на базата на четиригодишна прогноза, одобрена от европейските партньори за влизането на страната в еврозоната. „От тази прогноза беше прогнозирано, че приходите ще изостават и ще наваксат след две-три години“, обясни той.

Темата в предаването "Твоят ден" по NOVA News коментираха и икономическият съветник към БСК и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров и икономистът от ИПИ Петя Георгиева.

„Приходите наистина ще са „повече”. Те нарастват по естествен път в икономиката. Не е нужно да се случва нещо изключително. Когато брутният вътрешен продукт расте, това означава, че фирмите работят, функционират, има кредитен пазар, който подкрепя търсенето – и така се увеличават приходите в бюджета от данъци и осигуровки”, обясни Георгиева.

По думите ѝ обаче при обратния вариант - когато икономиката не върви добре, този ръст на приходите, който очакваме да видим, не е такъв, какъвто правителството залага. „Това е големият проблем. Също така е важно с колко ще растат приходите и какво ще се случи от страна на разходите, тъй като наблюденията ни през последните години показват, че бюджетът е постоянно на дефицит”, подчерта тя.

И беше категорична, че „това не е добра практика”. „Трябва да има ограничения – или чрез повишаване на приходите чрез различни мерки, или чрез ограничаване на разходите, което е в рамките на контрола на правителството”, обясни тя.

Според Ножаров  три показателя са много важни, но не се коментират достатъчно конкретно към момента – за това дали ще „излязат сметките“.

„Първият показател е колко ще бъде икономическият растеж. За следващата година базовият сценарий трябва да бъде около 2,8%, според Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и други институции. За да излязат сметките на правителството обаче, трябва да се заложи растеж над 3% – около 3,3–3,4%, което е доста оптимистично”, посочи той.

Вторият показател е събираемостта на приходите – по думите на доцента. „Тази година тя е около 95%. Ако бъде заложена по-висока, тя няма да бъде реалистична – по-скоро следващата година ще е 93–94%”, заяви той.

И допълни: „Третият показател е инфлацията – очаквано между 3,3% и 3,5%. При такива реалистични базови показатели сметките няма да излязат без съкращаване на разходи. Защото освен 1 милиард за пенсии и 1,2 милиарда за допълнителни заплати, ще се увеличат и издръжките с около 600 милиона лева.

Във връзка с гласуването за младите лекари и увеличението на бюджета на НЗОК, плюс компенсиращите ефекти от по-високите осигурителни прагове, ще се натрупа дефицит от около 3,5 милиарда лева. При тези параметри сметките няма да излязат”.

Източник: NOVA