Св.Марина в Православната църква се почита на 17 Юли. Дните 15 и 16 юли се наричат Люта и Чурута. Денят на светицата е третият ден от „Горещниците“, когато е почитана огнената слънчева стихия и се нарича Маринден или огнена Марина. Денят на Св. Марина е най-голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст и за това нейният празник се нарича лефтерски панагир.
В Странджа са известни две пещери на Св. Марина , Сливаровската и Стоиловската, и един параклис, намиращ се в в м. Махалата край Малко Търново.
Свещенните места представляват комплекси от манастирче, лечебен извор и дърво. Там, където център на комплекса е пещера водата, която капе в нея е възприета като аязма. Тези места са извън селищата, в ниски и усойни местности, често определянето им е било сънувано от вярващи. Шествието от хора тръгвало към свещенното място още предишния ден, тези които се придвижвали с коли, украсявали тях и впрегнатите животни с пешкири, звънчета и запалени свещи.
Според народната вяра Св. Марина е наричана Огнена дева, Побаринка, „висия на змиите“ - освен тяхна господарка, тя лекува и от ухапването им. Смята се, че змиите бягат и се страхуват от този, който вярва в Св. Марина. Повсеместна е вярата, че Св. Марина е лечителка. Нейните извори (аязми) лекуват детски болести, болести по крайниците, очни болести, епилепсия. Светицата е покровителка на децата, на бременните жени, на родилките и бездетните.
В житието на св.Марина се съобщава, че тя е дъщеря на езически жрец. Дванадесетгодишна Марина приема христовата вяра, поради което е подложена на мъчения. Нейната непоколебимост в Христа удивлявала всички и през 289 год. от царуването на Диоклециан Марина е посечена с меч.
В народната песен за св.Маринка се разказва, че нейните братя са я криели в пещери, за да не бъде отвлечена от Змея Периан да му посреща гостите.Затова аязмите на св.Марина в Странджа са в дълбоки,труднодостъпни дерета.
В далечното минало край М.Търново, около м. Църногорово е имало много колибарски поселища. Помни се, че там е имало манастирче на св. Марина с аязмо близо до него.Водата от него се стичала по керемида и така хората се „смивали“ с нея. На празника на св.Марина, 17 юли, тук идвали хора от цялата Хасекия. Палели свещи, правели курбани и оставяли част от дрехите си, за да остане там болестта им. Хората вярвали, че водата лекува всякакви болести. Най-близките колиби били на баба Тина Кържева, която през лятото поставяла икона на св.Марина , а зимата я прибирала.
На 17 юли тази година шествие, водено от свещеник Серафим от храм „Успение Богородично“- Малко Търново, съпроводи иконата до параклиса. Водосвет и курбани за здраве и благополучие събраха жителите и гостите на града в красивата местност.
