В днешната събота почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос - възкресяването на умрелия Лазар. Това станало в малкото селце Витания, недалече от Йерусалим.
Празникът Лазаровден се отбелязва в съботата на шестата седмица от Великия пост - осем дни преди Възкресение Христово (тази година на 5 май).
С него започва подготовката за Страстната седмица.
В българската народна традиция празникът се свързва с обичая лазаруване, в който момичета на възраст между 6 и 12 години в празнично облекло обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба.
Според поверието къща, в която са пели лазарки, е честита - в нея ще има плодородие, а стопаните ще се радват на здраве и весел живот. В миналото на Лазаровден момците са искали ръцете на своите избраници.
Днес празнуват хората с имена Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар. Името „Лазар“ е символ на здраве и дълголетие.
