Православната църква почита днес свети Атанасий Велики, имен ден празнуват хиляди българи, кръстени Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася. Името е от гръцки произход и означава "безсмъртен".

Кой е св. Атанасий Велики

Атанасий Велики е роден в Александрия вероятно в началото на 4-ти век сл. Хр. В 312 г. за Александрийски епископ бил поставен Александър. Веднъж, както стоял, до прозореца, видял, че няколко момчета, сред които бил и Атанасий, „играели“ на богослужение. Атанасий кръщавал своите приятели сред децата езичници. Епископът ги повикал и като разбрал, че Атанасий правилно е извършил кръщението, го признал за валидно.

Атанасий придружил Александър на Първия вселенски събор в Никея, като много помогнал да бъде осъдена ереста на Арий. Арий твърдял, че Христос е творение на Отца. Външно съборът завършва благополучно, защото ереста на Арий е осъдена, но използването на термина "единосъщен" в Символа на вярата, остава камък за препъване в последващите десетилетия за цялата Източна църква, докато този термин не е потвърден на Втория вселенски събор. Група от придворни епископи, приятели на Арий трябва да приемат осъждането на своя приятел, заради единодушието на по-голямата част от епископите, затова прибягват до интригите. Първа жертва става Евстатий Антиохийски, когото очернят пред императора и той го изпраща на заточение. След този успех обект на техните интриги за дълги години става младият току-що избран за Александрийски епископ Атанасий.

Атанасий е осъден на епископски събор в Тир през 331 г. и след това е заточен по заповед на императора. Константин Велики не може да търпи смутителите, а като такъв успяват да представят поддръжниците на Арий младия Александрийски епископ. След смъртта на император Константин Велики спорът за арианството се разгръща докрай. Константин е наследен от Констанций на Изток и Константин Втори на Запад. Константин 2-ри връща всички заточени епископи на техните катедри. В Александрия св. Атанасий е посрещнат с любов от народа. Завистта обаче не спира.

През зимата на 337-338 г. в Антиохия, центъра на евсевианите, поддръжниците на Евсевий Никомидийски и арианството, е съставено послание до императора и всички епископи на католичната (съборната) църква, в което се твърди, че Атанасий Александрийски е върнат незаконно на своята катедра. Свиква се събор със 62 египетски епископи и те доказват невинността на св. Атанасий. В това писмо за първи път се усеща тревога от намесата на императора в делата на църквата, пише още протопр. Александър Шмеман в своя труд "Историческият път на православието".

Намесва се и Западната църква. Евсевианите избират свой Александрийски епископ Григорий Кападокиец и изискват от Констанций да им съдейства за отнемането на Александрийската църква от ръцете на епископ Атанасий Велики. Съюзничеството между императора и враговете на Атанасий става открито. През март 339 г. Григорий тържествено влиза в Александрия и оттам започват гонения срещу привържениците на св. Атанасий. Александрийският епископ намира убежище недалеч от града и пише Окръжно послание, което се определя от Пиер Батифол, католически свещеник и изследовател на християнската древност, като "част от най-патетичните страници от църковната писменост". Над Църквата се оказва насилие, поругава се свещенството, затова посланието на Атанасий е вик за помощ.

Атанасий Велики отива в Рим. Папа Юлий 1-ви защитава светеца, но защитата му е в римски стил, а това обръща срещу Рим целия Изток. И Атанасий, и евсевианите се обръщат към Рим, но в тона на католичното единство на църквата. Папа Юлий обаче разбира единството по своему и се схваща като арбитър по църковните спорове на Източната църква. Той пише, че иска разрешението на всеки спор на събор в Рим, което предизвиква смущение в Антиохия.

През 345 г. Атанасий се завръща тържествено в Александрия след смъртта на Григорий Кападокиец. През 353 г. Констанций се оказва единственият владетел на Империята и политическата линия отново се променя, като арианите се оказват опора на вече единовластния Констанций. Започва преследването на никейците - тези, които поддържат вероопределенията на Първия Вселенски събор. Атанасий Александрийски обаче в началото не е преследван, защото има подкрепата на Западната църква. Под натиска на Константинопол през 355 г. обаче се свика събор с триста западни епископи, които с малки изключения осъждат св. Атанасий. Остават думите на Констанций: "вашият канон е моята сила". По този начин Църквата лежи унизена в краката на сина на Константин Велики само 40 години след Медиоланския едикт, който провъзгласява християнството за равноправна на другите религии в Римската империя вяра.

Арианите тържествуват, а на събора в Константинопол през 360 г. за освещаване на храма "Св. София" е провъзгласено, че "Синът е подобен на Отца". Никейското "единосъщие" все още е подозрително приемано.

Източник: OFFNews