България и Румъния трябва да получат ясна перспектива за присъединяването си към Шенген, обяви Европейската комисия, след като представи годишните доклади за правосъдието и вътрешните работи в двете страни.
В тях към София и Букурещ отново е отправен призив за по-убедителни резултати срещу престъпността и корупцията.Темата "Шенген" не е засегната по никакъв начин в докладите, но говорителят на Комисията по въпросите на вътрешните работи Микеле Черконе заяви:
За нас няма никаква политическа връзка между механизма за сътрудничество и проверка и разширяването на Шенген. Европейската Комисия няма крайната дума нито за готовността на отделните страни, нито за окончателното решение за тяхното приемане. Смятаме обаче, че щом България и Румъния са изпълнили всички технически изисквания, е много важно да им бъде дадена ясна перспектива за присъединяване към Шенгенското пространство.
Съдебната система у нас за пореден път е обект на най-много критики – заради слабата съдебна практика, бавенето на делата и издадените оправдателни присъди по знакови дела за корупция, организирана престъпност и злоупотреби с ефрофондове. Те според
комисията не са подобаващо анализирани от съдебното ръководство, не са били предприети и мерки по този проблем. Прозрачността и професионалните критерии при важни съдебни назначения са друга слабост, както и това, че обвиненията в корупция към магистрати не се проследяват и преследват системно.
Комисията е обезпокоена от даренията на частни лица за МВР. Според нея те могат да попречат на независимостта и ефективността на полицейските разследвания.
България трябва да подобри отчетността и професионалната практика в съдебната система и в полицията. Съдебната реформа трябва да бъде национален приоритет, подчертава Европейската комисия. Тя иска още от България да засили работата в областта на конфликт на интереси и изземване на незаконно придобито имущество. Необходими са и мерки, свързани с финансирането на политическите партии и предизборните кампании.
В доклада е отбелязана трайната политическа воля на правителството – очакванията към него са да продължи реформите и да постигне нужните видими резултати. Въз основа на тях догодина ще бъде направена цялостна оценка за последните 5 години. От нея ще зависи и дали мониторинговият механизъм ще бъде прекратен.
Източник: БНР
