На 8 септември Православната църква почита църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. Денят, в който се е родила Света Дева Мария е един от 12-те най-големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.
Родителите на Дева Мария - Йоаким и Ана, били вече престарели, но нямали деца. Смятайки, че греховете му са причина за бездетството им, Йоаким се отправил в пустинята, където се отдал на пост и молитва.
Жена му Ана пък, упреквайки себе си, се обърнала с молитва към Бога да ги дари с дете, като му обрекла бъдещата си рожба. Внезапно й се явил Архангел Гавраил и й открил, че ще роди благословена дъщеря, чрез която целият свят ще получи спасение. Архангелът се явил и на Йоаким в пустинята и му съобщил за бъдещото рождение на Пречистата Дева.
Празнуват както църквите, така и манастирите носещи името на Пресвета Богородица. Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария.
На този ден жените измолват помощта на Богородица за раждането и отглеждането на децата си. Богородичен хляб замесва всяка стопанка- домакиня, изпича го и раздава на всеки от семейството къс от него. Едно парче се дава на добитъка, а друго се нарича на къщата – да я пази Божията майка.
Българката не тъче и не шие между Голяма и Малка Богородица (15 август и 8 септември), за да не боледуват децата й. В дните между двата големи празника не е забранено да се погрижиш за градината и дворът си. В някои краища на България, именно на Малка Богородица се правят съборите, играят се хора, пеят се песни, прави се курбан – в името на Богородица се коли жертвен овен в отделните региони.
Източник: Фокус
Снимка: hramsvetigeorgi.com
