„При този период на изследване, ние в момента проверяваме централната абсида на ранния храм, при пресичане на двете подови нива, които стоят едно от друго на около 40-50 см. цялата тази структура е фиксирана, освен с тухлената настилка, която е запазена от двете нива на култовата архитектура, свързана с единия под на късната църква и подът на ранната. Отгоре на всичко имаме един уплътняващ зид и с един малък контролен сондаж, за да изясним каква е функцията на този тухлен градеж. 
Влязохме под основата на интерколумния (б.р.- Интерколумний- разстоянието между най-близките повърхности на две съседни колони в колонадата (арката) на трикорабната базилика, под нивото на ранната църква, демонтирайки разбира се пода и открихме едно малко гърне с капаче, което е сложено в съоръжение, което попада в оста на църквата, в оста на абсидата, леко пред нея гърне с капак. Капачето беше частично пропукано, така че си позволихме да погледнем. На дъното има емулсия и прах, 
която все още не сме докосвали и най–вероятно функциите и мястото на това гърне катгорично свидетелстват за контейнер, който съхранява вероятно миро от светец”, разказа директорът на историческия музей в Созопол Димитър Недев.
И още: „Знаем, че мощите на Свети Никола са зазидани в Бари и всяка година на определен ден изтича свето миро от тях. С връзките и контактите си професор Божидар Димитров подари свето миро на Бургас, на Черноморец и също така малък флакон се съхранява и в Созопол. Сега обаче се докосваме до началата в църквата, посветена на светеца, откриваме археологически данни за предисторията на това, което той направи в много по-късно
време. Църквата е изградена в края на шести и началото на 
седми век, а това показва детайли, артефакти, които откриваме в ранния некропол. Кога са пренесени, няма как да знаем, но находката, колкото и мъничка да е, тя изглежда невзрачна, но е много важна.”
Учените сравняват последното откритие в Созопол на малкото гърненце с миро по значимост с откритието на мощите на Свети Йоан.
„Показва се, че Созопол е едно от 
светите места в България, важен християнски и епископски център. През многото векове, през хилядолетията, в които той съществува, той е една от първите епископии в България. За християнство в този град се говори още от 170 година след Христа. Знае се името на епископа и неслучайно най-вероятно е отразен в История на светата църква, която пише още в тези далечни времена Ефсевий. Когато се строеше 
сградата на община Созопол намерихме археологически свидетелства от този период втората половина на втори, началото на трети век, където установихме по археологически път смесване в един и същ некропол за този период на езически и християнски практики.
А Божидар Димитров, с неговата страхотна интуиция много бързо схвана логиката на християнския храм. По съвсем косвени извори, но исторически свидетелства, той успя много преди тази находка да формулира името, функциите и изобщо логиката на тази църква, която е аналогична наистина пред крепостните стени и то пред входа”, разясни Димитър Недев.
