Шестнадесети април 2011 година – Лазаровден! Още от ранни зори празникът в Несебър завладя всички жители и гости на града с българския си дух и положителните си емоции. С народни песни и игри, възпитаниците на Обединена общинска школа по изкуствата, огласиха улиците на Несебър и внесоха много настроение и усмивки в този пролетен ден. По стар обичай, всяка година на Лазаровден и Цветница, деца от първи до осми клас на ООШИ, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят улиците на Несебър и пеят обредни лазарски песни с които благославят за здраве, щастие и берекет.
И тази година малките възпитаници на школата с радост изпълниха обичая, а стопаните на къщите покрай които минаваха, излизаха пред домовете си, за да приветстват лазарките, като ги даряваха с яйца, плодове и дребни подаръци, както повелява традицията. След като обиколиха всички улици на града, лазарките се събраха на площада да пощата в новата част на Несебър, където ги очакваха тълпи от хора, привлечени от позитивното и празнично настроение. С още по-приповдигнат дух и радост от оказаното им внимание, възпитаниците на ООШИ зарадваха публиката с още много песни и танци.
Позитивното настроение се пренесе и в следващия ден – празникът Цветница, когато 
песните и игрите на децата също не стихнаха. Отново облечени в
народни носии, изпълнителите от ООШИ се събраха на площад „Месамбрия" от където започна шествието им до църквата „Успение Богородично". С много настроение, песни и танци, те тръгнаха по тесните улички на старинния град и оставиха след себе си безброй усмивки върху лицата на хората, които срещнаха по пътя си. В двора на църквата лазарките се събраха отново, за да изтанцуват традиционните за празника хора, под звуците на обредните песни за здраве и берекет.
Децата взеха от храма върбови клонки и се отправиха към река „Хаджийска", където да изпълнят ритуала „кумичене" (хвърляне на върбови венчета в реката). Според народните вярвания, момичето, чийто върбов венец изпревари всички останали се избира за „кумица". От Школата по изкуствата тази година имаше седем кумици, от шесте различни групи, които хвърлиха венците си в реката. Това бяха Сияна, Силвана, Стефи, Симона и Златка, Михаела,Теодора. В духа на традициите, нравите и обичаите, през цялото време на ритуала децата огласяха с песни и танци моста над реката.
След като извършиха най-важния за Цветница обичай, лазарките са върнаха отново в Несебър, където на площада до Пощата изиграха последното си хоро, с което се счита, че се поставя край на пролетните празници. Освен момичета, на това хора се хванаха и момчета и пред безброй усмихнати лица, изпълнителите от Обединена общинска школа по изкуствата гр. Несебър, сложиха край на най-хубавите пролетни празници, Лазаровден и Цветница.
