На 1-ви ноември България отбелязва Деня на народните будители. Ден, в който отдаваме заслужена почит и признателност към паметта на стотиците хиляди книжовници, учители, народни апостоли, борци за свобода. На тези, които са допринесли за пробуждането и самоосъзнаването на българите като единен народ и нация.
Плеядата на българските будители започва с Паисий Хилендарски и неговата „История славяноболгарская", преминава през будните умове на заможни българи, инвестирали свои средства в създаването на училища и църкви за подкрепа на знанието, духовността и на вярата.Всяка епоха има своите предизвикателства. Будителите са тези, които успяват да пробудят народа ни и да тласкат напред развитието на нацията. Днес, това са учени, писатели, творци, учители, които показват верния път в развитието на нашия народ, за да пребъде той във вековете. На тях се пада отговорната задача да продължат делото на будителите, да съхранят българската идентичност, национален дух и традиции и да представят достойно България в Европейския съюз и в света.
Исторически данни
След турското робство България възвеличава подвига на възрожденските дейци и революционери, благодарение на които се е създала атмосферата, повела българският дух към борба за независимост. Много градове и села отдават заслужена признателност към народните будители като кръщават улици, училища и
читалища на тяхно име. Но това не стига да се възвеличае делото им. По тази причина през 1922 г. правителството на Александър Стамболийски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1-ви ноември за Ден на българските народни будители. Денят е честван за първи път в Пловдив още през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е обявен за общонационален празник. През 1945 г. честването се забранява. Възстановява се чак 47 години по-късно със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г.
Така 1-ви ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Много малко са държавите, които имат празник на духовността. Нека се замислим какви са причините България да има такъв ден. Той е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, радетелите, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни и нейния морал.
Първите велики имена, с които свързваме този светъл ден са Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Г. Сава Раковски, В. Левски , Хр. Ботев, Л. Каравелов, Стефан Стамболов - все велики имена, но малка част от всички онези истински заслужили българи, които са показали какво означава да милееш за родината си, да възнасяш името й и с гордост да си готов да отдадеш живота си за нея.
Поклон пред светлата им памет и честит празник!
