
Този материал е номиниран с още 15 други, отнасящи се до биоразнообразието. Първа награда беше присъдена на Наделина Анева от в. „Сега", която има 29 материала по темата ГМО.
Голямата награда за цялостен принос за опазване на българската природа журито присъди на Дико Патронов - изследовател и неуморен радетел за опазване на странджанската природа. Активен общественик, част от групата, инициирала обявяването на Природен парк „Странджа", участник в разработването на Плана за управление на парка и запазването на старите гори. Инициатор за обявяването на нови защитени местности и резервати в Странджа, активен участник в кампаниите за опазване на парка и неговите граници.
Започнал кариерата си в Горско стопанство – Малко Търново, по-късно работил и в Опитната станция по дъбовите гори – Бургас, Дико
Патронов е и бивш главен директор на Районната дирекция по горите – Бургас. От 1988 г. е старши научен сътрудник. Доктор е на науките по екология на гората. В периода 1998-2001 г. е председател на Съюза на лесовъдите в България. В момента работи в Кроношпан България, но продължава с изследванията си за оценка на странджанските гори, находищата на кримски чай, тис, вековните дървета и др. на територията на ПП „Странджа" и турската част на планината. Подпомага дейностите на ДПП „Странджа" като доброволен сътрудник и консултант за популяризиране на биоразнообразието и неговото опазване.
Автор на множество книги и статии за природата на Странджа в медии и специализирани издания. Автор на книгата "Към върховете на Странджа", посветена на десетгодишнината от обявяването на Природен парк "Странджа". Под печат е новата книга на д-р Дико Патронов – „Великата Странджанска пустиня".
Наградата за най-успешна кампания, свързана с опазване на биоразнообразието, спечели гражданската кампания „България – свободна от ГМО", която се противопостави на промените в Закона за ГМО.
Специална награда бе връчена на кампанията „Чиста храна – честен поминък" за подпомагане директните продажби от малките ферми (обикновено в места с висока природна стойност), а запазването на поминъка, както и предлагането на храни, произведени чрез използването на традиционни практики, пряко допринасят за опазването на биоразнообразието.