21-годишна майка от Благоевград наследи от починалия си баща дългове за 150 000 лева. Момичето е отчаявно и не знае какво да прави, като обмисля опит за самоубийство, пише 24 часа.

От банката са категорични, че Любомира трябва да плаща 800 лева на месец, за да не изгуби дома си. В момента 21-годишната безработна майка и сестра на безпомощно братче се намира в пълна безизходица, тотално отчаяние, и обмисля как да се отърве от мъките, като... сложи край на живота си. "Банката не ми дава абсолютно никакви шансове, какво друго ми остава?!.", казва Любомира.

Година и половина след смъртта на баща Лъчезар тя останала сама с малкия си син Даниил и брат си Марио. Родителите  са разведени. Бащата, който работел като шофьор на линейка и такси, починал през април м.г. на 43 г. Две години преди това се борел с рака, прекарал няколко операции, но болестта го надвила.

“Когато той почина, бях бременна в седмия месец. Имах проблемна бременност и не отидох дори на погребението му. Месец по-късно започнаха да идват писма от банки и фирми за събиране на дългове. Оказа се, че баща ми е имал кредити, които аз и брат ми наследяваме”, описва мъките си младата жена.

Тя погледнала несериозно, както днес казва, на писмата от финансовите институции. Точно по това време се родило и детето  и грижите около малкия Даниил я откъснали от проблемите с тежкото наследство. Била омъжена и живеела при съпруга си Иван, затова не обърнала внимание на проблемите с дълговете на баща си.

Бързо се развела и се върнала в наследеното жилище. Наскоро обаче от една от банките  се обадили, че се готви продажба

на апартамента, в който живее в махала Плажа, останал от баща . Отишла при юристите на банката и се оказало, че жилището е ипотекирано, а заемът, който тя трябва да изплаща, е 68 000 лв.

Казали , че месечно трябва да внася по 800 лв., като 700 лв. са лихвите. В противен случай ще обявят апартамента за продажба. “Изтръпнах, когато чух сумата. Откъде да намеря тези пари? Ще започна работа, защото отскоро детето ми ходи на ясла, но кой ще ми дава такава голяма заплата”, притеснена е Любомира.

След няколко разговора с банкерите те  направили компромис - 6 месеца да плаща по 300 лв. и след това отново по 800. Това също не било приемлив вариант, защото след половин година отново ще е изправена пред същия проблем.

“Живея в някакъв ад. Виновна ли съм за това, че баща ми ми е оставил такива огромни дългове. Сигурно са повече от 150 хил. лв. Понякога си мисля, че това не е живот. Но пък, като погледна брат ми и Дани, и си казвам, че сигурно в законите има вратичка и трябва да я намеря, за да продължим да живеем”, надява се младото момиче.

Мислила и върху вариант за общинско жилище, ако  вземат апартамента, но пак е притеснена, че след евентуалната продажба парите отново няма да стигнат за покриване на кредита и ако почне работа, ще  запорират заплатата.

“Не искам да ме обвиняват, че едва ли не прося пари. Не! Аз средства за храна имам. Не искам милостиня. Искам банките да проявяват разбиране към наследниците на починалите си клиенти.

Когато са вземани заемите, съм била дете, каква отговорност нося за делата на баща си! Оставил ми е такива финансови каши, че се чудя как да се оправя”, ядосва се дъщерята.