Православната църква почита паметта на Свети Атанасий Велики. Светецът е известен с това, че е участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов. Най-вече заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог отец. Благодарение и на Атанасий, Арий бил отлъчен от църквата.
Днешният празник е свързан и с много народни вярвания и обичаи. Счита се, че Свети Атанас е властелин на снеговете и ледовете и че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, светецът отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай,
лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима".
Атанасовден, както и Антоновден се почитат като празници на ковачите, железарите, налбантите и ножарите. 17 и 18 януари са дните, в които хората умилостивявали чумата и шарката. За това и на Атанасовден не се готвят леща и боб. Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. На някои места в страната на Атанасовден задължително се приготвя черна кокошка с ориз. На този ден имало забрана за жените да шият и плетат. Смятало се е, че ако някой се убоде, раната му няма да зарастне лесно.
На днешния ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки език Атанас означава "безсмъртен".
