На 17 януари се почита паметта на св. Антоний Велики. Наречен е така, тъй като е считан за основател на християнското монашество. Смята се, че празнуването на неговия ден предпазва от болести.
Антоновден е един от най-популярните празници, бивайки и имен ден. Първоначалното значение на старото римско родово име Антоний е „безценен, неоценим, който няма цена“.
Именици са мъжете с имена Антон, Антонио, Антоан, Андон, Андуин, Дончо, Донислав, Тончо, Тонко, Тотьо, Тотю и жените Антония, Антоанела, Антоана, Антоанета, Антонина, Андония, Донка, Доника, Донна, Дона, Донателла, Тоника, Тонка, Тоня, Тони, Тотка.
Някои от имената, чествани на този ден, са с по-неопределен характер – Тони, както и само имащи известно сходство – като Томас.
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанасий са тясно свързани – смята се, че са двама братя (макар че в действителност не са - Атанасий е роден около 40-50 години след Антоний, чиито родители по това време вече са били отдавна мъртви), причината за което вероятно е, че са съотечественици и че Атанасий е написал житието на Антоний. Също така и двамата са считани за ковачи по професия.
Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и подковачи.
