На 28 април световната общност отдава почит на работниците, загинали и пострадали при трудови злополуки и професионални болести. На този ден отново синдикатите казваме на висок глас, че безопасните и здравословни условия на труд са фундаментално човешко право. Паметта за загубените колеги ни задължава да бъдем непримирими към всеки инцидент на работното място, да извличаме поуки и да се борим за бъдеще без трудов травматизъм.

Акцентът на кампанията през 2026 г. е поставен върху психосоциалните рискове и тяхното въздействие върху здравето, безопасността и работоспособността на хората.

Най-новия глобален доклад на Международната организация на труда (ILO) "Психосоциалната работна среда: глобални развития и пътища за действие" посочва, че лошо проектираната, неефективно организирана и неадекватно управлявана работа е причина за над 840 000 смъртни случая годишно в световен мащаб. Повечето от тези случаи са свързани със сърдечно-съдови заболявания (исхемична болест и мозъчен инсулт) и психични разстройства.

Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU‑OSHA) също определя психосоциалните рискове като едно от най‑сериозните предизвикателства пред съвременния труд. Агенцията посочва, че почти 45 % от работещите в ЕС съобщават за фактори, които застрашават психичното им здраве, а 27 % от работниците в ЕС изпитват стрес, тревожност или депресия, причинени от работата. Тези рискове се усилват от ускореното въвеждане на дигитализацията и изкуствения интелект.

По данни на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" през 2025 г. у нас са докладвани 61 случая на нетравматични увреждания на работното място (инфаркти, инсулти, белодробни емболии и др.), от които 58 са с летален изход. През първото тримесечие на 2026 г. тези случаи са 10 броя, от които 9 са причинили смърт.

Ние считаме, че една от причините за тези заболявания и високата смъртност от тях са психосоциалните рискове при работа. Тези инциденти у нас не се признават за трудови злополуки, поради което ще настояваме за преразглеждане на законодателството в тази посока.

ЕКП тази година отново акцентира върху опасностите от работата при високи температури. Данните показват рязко нарастване на риска: смъртните случаи в ЕС са се увеличили с 42 % от 2000 г. насам. Проучванията показват, че 47 % от работниците са изпитвали прекалена горещина по време на работа, но само 15 % от тях смятат, че работодателите са взели адекватни мерки за защита.

Състояние на трудовия травматизъм в България

Според Националния осигурителен институт за 2025 г. декларираните трудови инциденти през 2025 г. са 3117, от които 2826 са признати за трудови злополуки (2823 за 2024 г.). От тях 2356 са настъпили на работното място, а 470 – при отиване или връщане от работа. Загубените календарни работни дни са 144 008. По икономически дейности водещи са търговията на едро и дребно (441), транспортът и складовите дейности (287) и строителството (216).

С дълбока тревога КНСБ отчита рязкото нарастване на смъртните случаи при трудови злополуки през 2025 г. - 76 загинали работници, или с 12 повече спрямо 2024 г. Това не може да бъде приемано като статистика, а като сериозен сигнал за системни дефицити в превенцията, контрола, оценката на риска и организацията на безопасността на труда.

Особено обезпокоително е, че фаталните инциденти продължават да се концентрират в сектори като сухопътен транспорт – 12 случая (спрямо 5 за 2024 г.), търговия – 10 случая (спрямо 8 за 2024 г.). В сектор строителство наблюдаваме намаление на смъртните случаи от 16 бр. през 2024 г. на 10 бр. за 2025 г., което се дължи според нас на активните проверки в сектора от страна на ИА „ГИТ‘.

КНСБ настоява за целенасочено проучване на всички фатални трудови злополуки през 2025 г., с участието на контролните органи, социалните партньори и експерти по безопасност и здраве при работа. Това налага не само засилен контрол, а задълбочен анализ на причините за всеки смъртен случай — включително условията на труд, организацията на работния процес, натоварването, обучението, техническата обезпеченост, подизпълнителските практики и реалното прилагане на мерките за безопасност. Целта е не само установяване на непосредствените причини, а извеждане на конкретни мерки за предотвратяване на подобни трагедии в бъдеще.

В заключение:

Международният ден 28 април е едновременно ден на памет и на призив за действие.

Нека отдадем почит на загиналите и да продължим да се борим за живите, като превърнем всяка злополука в урок и решителни действия за осигуряване на безопасни работни места.


 

Мая Сариева Областен координатор на Регионален съвет на КНСБ - Бургас.