Иван Манолов е състезател и треньор от Бургас. Международен майстор. Организатор на шахматните турнири в “Елените” от 1992 до 1995 г.

„Бил съм 20 пъти в Кан, Цюрих, Ница, Копенхаген, обикалял съм като бях професионалист. Имах американска виза до 2014-та, но така и не отидох“, разказа пред Gramofona.com най-добрият бургаски шахматист Иван Манолов.
През 1974 година е бил треньор и състезател на спортен клуб ЖСК Локомотив-Бургас. Бил е треньор и състезател първа дъска на Черноморец. От 1979 до 1984 година играл от отбора на Перник, водел се металург първа категория. „До мината не съм ходил. Само по документи“, смее се шахматистът.

„Сега чакам пенсия догодина, три години не ми стигнаха за първа категория и сега съм пазач“, споделя Иван Манолов. И още: „83-та се ожених, взех жена от Созопол и тя ми вика богат мъж не ми трябва, искам само да си до мен и аз напуснах металургията.“

„А там в Перник, аз и за заплата не се нареждах, касиерката ми я изпращаше от който град се обадя. Само веднъж се наредих за трудово възнаграждение и викам на шефа Стильо Алексиев, тука повече няма да се наредя. Гледам ги хората с мазните дрехи, от пещите там, стомана топят и ме оглеждат, пък аз спретнат, изтупан и ми е неудобно, и взимах, абе колкото на тях заплата ми даваха, триста и колко лева основна заплата, 36% клас, казах повече няма да се наредя, да знаеш. И с пощенски запис, по пощата. В Тетевен съм на турнир и там ми пращат парите.“
На всички шахматисти в Бургас Иван Манолов е бил треньор, Живко Жеков, Желчо Желев…

„През 2003 година Валентин Златев като взе спорта и не дават пари, а на мен не ми се занимаваше да тренирам деца, аз пия, пуша, да отида там 45 минути да не мога да запаля, да не пия една ракия?! Иначе тя ракията не ми пречи - да не играя за световно първенство, я?! От 10 часа съм започнал. Аз съм си по живота“, откровеничи Иван.

Питаме го за наградите и отговаря - много са. Дори не може да ги изброи. Най- голямата награда в пари, която е получавал е 7-8 хиляди долара. Иван Манолов е единственият международен майстор в Бургас по шахмат, а ученикът му е гросмайстор - Милен Василев.

„Не съм броил колко партии съм изиграл. Топалов съм го бил. И Кирил Георгиев, и Чепаринов - всичките съм ги бил като бяха по-млади. Но аз бях много силен навремето“, докато изброява и усмивката светва на лицето на Иван.  

„Играл съм с Георги Трингов, Иван Радулов, пък с колко руснаци и чужденци. Руската школа си е руска. По-добра. Един милион гросмайстори има, които са пръснати по целия свят. Сега няма страна, в която да не играе руснак гросмайстор.“

„Бих навремето естонеца Паул Керес, той бе много силен. Научих доста от треньора на Гари Каспаров (б.ред. - Александър Никитин).“

С Никитин се среща във Франция. „Пием си кафето там в Кан, в града на милионерите и той само като ми показва теории и разни партии, и аз го гледам, и нищо, все едно сега започвам да играя шах. Много голяма подготовка, теория, композиция, типове.“

Питаме го, да разбираме ли, че да играеш шах не е вродено, учи се, така ли е? „Учи се, аз съм бил калпазанин, аз една книга не съм прочел от край до край в шахмата, повече игра и като ми покажат там някой вариант, аз съм мързелив, но помня.“

Питаме го защо не е останал в чужбина да живее навремето? „Не знаех език. Иначе в Кан можех да остана. Не можах да го науча френския. Иначе аз от 87 година съм почнал да излизам. Навремето нямаха хората книжки, аз книжки с долари, пазаря тука от Шапшандъра срещу входа на пристанище Бургас, на жената викам ела тука да ти отворя една книжка и на тебе с 200 долара. Обиколил съм много, по един месец стоях в Кан, поне 20 пъти. Треньора там на школата ми беше приятел и само на мен ми даваше апартамент като отида и 200 долара хонорар. Той хърватин, обаче президент на клуба в Кан. Тука го поканихме на един турнир и станахме големи приятели. И все ме кани, другите гросмайстори си плащат там, на мен апартамент. Ама нямат ракия там, само бира, имат нещо ама 27 градуса, какво е това?!“

Снимка: архив, Gramofona.com