Помня малката Яна пред голямото пиано още от ранното й детство. Годините минаваха, Яна растеше и свиреше...  Ние, приятелите на нейните родители, й се радвахме и изобщо не ни хрумваше, че един ден ще си стегне куфара и ще напусне родния Бургас. За много дълго...

От 2000 година Яна живее и работи в Германия, която за много българи се оказа предпочитана страна за реализация. Идва си в Бургас всяка година, понякога по няколко пъти.  На Йордановден очакваме да я видим споделила именния ден на татко си – художника Йордан Маринов.  И тази година ще е до него.

 

Яна  завършва гимназия „Гьоте”, като през това време взема и частни уроци в бургаското музикално училище.  Избира да продължи да учи в Германия и заминава за Франкфурт на Майн.  Там разширява познанията си в областта на класическата музика и усвоява немския стил на музикално образование. „Като  център на класическата музика, Германия ми предложи стабилно образование в тази посока. През годините срещах отзивчиви преподаватели, които оценяха труда и качествата ми”, споделя Яна.

Остава в Германия, където си вади хляба като педагог по пиано, корепетитор и солов изпълнител.

„Докато свикна с емигрантския живот, измина доста време. Разбрах, че съм се устроила и започнала да се чувствам добре в чуждата страна, когато по време на дълъг престой в родния град, започна постепенно да ми липсва ежедневието и приятелите ми във Франкфурт.

Това, за което обаче тъгувам най-много, е семейството и приятелите ми в Бургас. С тази липса не се свиква,” признава младата пианистка.

Германия е една от държавите, в които на един емигрант му трябва доста време, докато се приобщи. За Яна се оказва  плюс, че в областта на изкуството хората са по-общителни, по-витални, а и музиката спомага за създаване по-топли взаимоотношения.

Какво липсва най-много в една чужда страна?  Оказва се, че това са най-обикновени неща, които иначе считаме за даденост – типичната кухня, музика, природа, традиции... Човек започва да ги оценя напълно,  когато е извън пределите на родината си.

 

 

 

„Преди да замина за Германия, не се интересувах толкова от българската естрада и фолклор. Това  се промени коренно с течение на времето.  Сега с умиление слушам българска музика, гледам български филми...  Липсва ми общуването между хората в България, колкото и да се е променило в негативна посока  през последните години.  Въпреки това българите са все още отворени един към друг - дали ще е в магазин, в автобус или на друго място, често човек може да попадне в разговор, дори и на повърхностно ниво със седящия до него, което в Германия не е често срещано явление. Там всеки е затворен в себе си и е забързан в ежедневието си.  Липсва спонтанно обаждане на приятел с думите: "Идвам на кафе след час". Всички срещи се уговарят предварително, изненадващи срещи няма.  Най-близките ми приятели там са съучениците ми от гимназията и взаимоотношенията ни са "български", откровена е Яна.

Естествено, в чужбина трябва да се преодоляват много трудности. Те обаче я закаляват и я научават винаги да търси и намира решение на проблемите си. Там получава  оценка

и признание, изгражда самочувствие на можещ човек.

„За съжаление, голяма част от българите споделят  убеждението, че в чужбина лесно се живее и се печелят пари. Но само човек, стъпил на чужда земя, знае цената на емигрантството”, категорична е  Яна. 

Натъжава я най-вече  това, че иска да се завърне в България и да продължи да упражнява професията си, но не вижда поле за реализация. Натъжава  я и много слабия интерес на българите към културата и изкуството.    Наред с изявите си  чужбина, свири и в България, макар и много рядко.  Не я напуска желанието да събуди по-голям интерес към класическата музика, най-вече у младите хора.

Има си своите малки радости – хубавата музика, интересната книга, чаша вино с приятел...  концерти с класическа музика и джаз... Музиката не присъства в живота й само докато спи. Затова я е превърнала и в своя професия.

Обича след дълъг изморителен ден да се прибере вкъщи, да си пусне някое филмче, забравяйки стреса, който е минал или я чака, примерно, на следващия ден.

„Любимо ми е да се видя с приятелка на еспресо и торта. Любимо ми е и до зяпам по магазините или да отида на фризьор. Любимо ми е след насъбрали се дни със стрес и много работа, да си остана вкъщи цял ден и нищо да не правя”, усмихва се Яна по бургаски.

А когато има нужда от зареждане, започва да обмисля някакъв нов проект. И съвсем в реда на нещата – най-много я радват успехите, благодарността и топлината на учениците й.

Натъжава се обаче с всяко следващо прибиране в България, защото вижда как тук с всяка изминала година животът става все по-труден и хора с интелект и образование не се ценят и са принудени да живеят в нищета.

Яна работи много и постоянно е в движение. „Случва ми се, ако имам някакъв сериозен проект или концерт, да потъна просто за известно време и да нямам време за нищо. Случвало ми се е приятелка да ми прати sms с въпроса "Жива ли си?". Обичам да върша много неща и липсата на свободно лично време не ми тежи чак толкова. Но се опитвам винаги да поддържам равновесие - след натоварен работен период си почивам, обикновено в България и се отдавам на приятели и безгрижие. Нощна птица съм и обикновено свиря до късно. Вечер най-добре мога да се концентрирам. Тоест, денят ми започва по-скоро от преди обяд и завършва късно вечер. А и когато преподавам, също е от сутрин до вечер. При проекти в опери репетициите ми свършват също чак в 22 часа”, разказва Яна.

 

Това, което особено харесва в начина си на живот, е постоянния контакт с нови хора, главно в сферата на изкуството или такива, интересуващи се от изкуство и култура. И това, че й се налага от време на време да пътува по повод на проект или концерт. Което обаче може и да се превърне в минус, когато човек е в постоянно движение нагоре-надолу и няма време да се прибере и да си отдъхне.

За всичките 12 години в Германия си е създала някаква среда и се старае  да се абстрахира от останалия свят, който не винаги й допада.

 

 

2013 година Яна очаква да е по-различна с предизвикателството да започне едногодишна специализация в Италия.

За себе си и семейството си пожелава традиционните неща, най-вече здраве и повече поводи за радост!