Ще откриете във всяка чаша изработена с търпение усет за красота и майсторство. Кафето и чаят поднесени в тях те карат едновременно да се усмихваш и в същото време да не вярваш, че фигурите, които топлят дланите ти са истински. А творецът се казва Елена Неделчева - къдрокоса брюнетка с широка усмивка. Красива и талантлива - вече се досещате къде е родена, нали? 

Запознахме се в базара, в който продавам книги. Търсеше тежки и трудни заглавия. Сприятелихме се лесно, нали сме съгражданки. Ето защо без притеснения я попитах:

Кой вятър те довя в Англия?

Учила съм икономика в туризма в НБУ- София. Но това със сигурност не е моята професия. Преди това Профилирана гимназия по туризъм със специалност готвач- кулинар, но и това не бе моята професия. Завърших  няколко курса в търсене на себе си и най-накрая преди 7 години открих: Сладкар и декоратор на торти - това е, което ме вдъхновява, удовлетворява и радва.

През 2016 пристигнах в Англия, защото работех само през летния сезон в България. А зимите са дълги и трудни. Затова реших да замина за известно време. Кандидатствах в българска агенция за осигуряване на работа във ферми и вятърът ме довя в Англия.

Случайността с име Атанас е причината да те открия в Бристол. Как се случи любовта?

С него бяхме съученици в гимназията, но тогава не сме предполагали, че между нас ще пламне искра. Веднъж, благодарение на една снимка във Фейсбук той разбрал, че и аз съм в Англия. Срещнахме се вече зрели, по-мъдри, по-разумни и любовта просто пламна.

През 2018 се преместих при него в Бристол и ето ни близо три години заедно с детенце и собствен дом.

В нашето общуване „набързо“ разбрах, че със съпруга ти се грижите за детенцето сами, че той е твоята опора и приятел. Подарявала ли си му чаша?

Така е, тук в Англия сме само аз, той и нашият син. За съжаление или за радост, сама се грижа за детето ни през деня и с нетърпение очаквам часа, в който се прибира мъжът ми. Доста е изтощително, понякога изнервящо, стресово, но пък когато погледнеш в невинните очички забравяш всичката умора и напрежение.

Да си призная, докато бях бременна, точно преди пандемията, аз взех решението, че се връщам в България и там ще отглеждам детето си при близките, роднините при всички, които ни обичат. Струваше ми се, че и без пандемия сме изолирани, мислех си децата в България се събират, играят, растат заедно, а моето детенце с кой ще порасне?

Мъжът ми, който е доста по-разумен от мен каза – „Децата са най-щастливи с родители, които са заедно?“

Е, нямаше как да оспоря този факт. Останах тук, родих тук и макар, че безкрайно много ни липсват близките и приятелите, не съжалявам за избора си. Благодарна съм на мъжа ми, защото 2020 година за нас беше невероятно успешна и щастлива. Благодарна съм и на съдбата, че въпреки усложненията при раждането, в болницата се погрижиха да ни се роди силно и здраво момченце.

Тогава осъзнах, че всъщност никак не е лошо да си в Англия. Гледаха ме като кралица в болницата, толкова съм впечатлена от вниманието, с което ме обгрижваха без да ми струва нищо.Не бих забравила своята родина и винаги ще искам да съм там, но в създалата се ситуация просто се радвам, че разумът на мъжа ми е повече от моя. Затова чашата, която обмислям да му изработя за Св. Валентин ще символизира търпението.

Убедих се, че е достатъчно търпелив, разумът, който неведнъж ми е доказвал, че работи повече от моя, любовта и нежността, с които ни обгражда, силата, упоритостта и постоянството, с които  ни осигури стабилност и закрила, освен всичко друго той притежава и страхотно чувство за хумор. Ще е доста трудно да изобразя всичко това, но имам идея.

Чашата с фигури ли ще бъде, или с послание?

С фигури на животни ще бъде. В древни времена животът на човека, във всичките му проявления, е бил тясно свързан с животинския свят, така е и сега. Животните присъстват в човешкия живот- в легенди, знаци, приказки, митове, религиозни вярвания и т.н. Животните олицетворяват определени качества, които биха искали или пък не да притежават хората.

Така например Слонът е символ на мъдрост, сила, неуязвимост, добродетелност и целомъдрие. Слонът осигурява защитата на своя стопанин и носи късмет. 

Прасенцето също носи богатство и печалби, но и здраве, сила и плодородие. Тигърът олицетворява хладнокръвие и защитава личния живот и бизнеса. Делфините са ми любими, те са символ на спасение, промяна, бързина и любов.

А знаехте ли, че Змията е символ на мъдрост и дълбоки знания, на вечното движение и обновление на Вселената, както и на неувяхващата женска красота? Аз лично мислех, че олицетворява клюки, сплетни, интриги. 

Жабата пък е популярен символ на голям късмет и пари. Не бих нарисувала лисица, защото е хитра и търпелива, но коварна, егоистична и лицемерна.

Всяко животно означава нещо и хората вярват, че ако притежават такава фигурка ще привлекат неговите качества. 

Изпитах те за животните, а какво знаеш за декорирането на предмети?

Както знаем глината се е използвала от човечеството още преди векове. Глинените съдове са били изработвани с ръце, а в последствие грънчарите си помагали с грънчарски колела. Следва сушенето на съда и последният етап декорирането му, за което са използвани най-различни акрилни бои, както и орнаменти от самата глина.

В днешно време модерният вариант на глината е полимерната глина. Като работата с нея също изисква ръчна изработка, а изкуството, което се създава толкова много ме впечатли, че се превърна в любимото ми хоби!

Полимерната глина е изцяло изкуствено създаден продукт. С това се различава от познатата ни стара глина. Новият синтетичен вариант на глината е създаден с цел да замести пластмасата през 1939-та година в Германия, във фабриката за кукли на Кате Крузе. Но се оказва, че полимерната глина не е подходяща за производството и Кате я отстъпва на дъщеря си, Фифи - Софи Крузе.

Оттам идва и първото име на продукта "ФИ"- първите букви на галеното и име и "МО"- първите букви от думата "моделиране" - Фимо. След Фимо се създават доста други конкурентни марки като продуктът е почти същият. Някои са по-меки, други по-издръжливи при печене, но като цяло всички се използват в сегашно време.

Най-често са били изработвани бижута и фигурки от полимерна глина, а малко по-късно и всякакви декорации върху чаши, чинии, прибори. Използва се в анимацията с глина, стоп-моушън анимацията, наподобяване на полускъпоценни камъни и други. Аз лично се запалих по декорирането на чашки.

Помниш ли първия си опит и резултата?

О да, разбира се. От скоро се занимавам с полимерна глина, а и няма как да забравя колко трудно и вълнуващо ми беше.

За да съхраня емоцията от този ден, си запазих чашката лично за мен, а именно едно мече по пижама (не е най-доброто ми творение, но ми е първото донесло това вълнение).

Можеш ли да опишеш самия процес?

Процесът започва с идеята. Лесно е когато човекът, за когото изработваш чашата, има ясна визия за това, което иска, но ако няма такава ти трябва да я създадеш. Ако може да се скицира би било най-добре, но който не може просто пази образа в съзнанието си.

След това цветовете, това изкуство вплита усета на твореца да комбинира цветове и форми, за да създаде неповторими цветни и хармонични творби. След моделирането на творбата идва ред на изпичането.

Полимерната глина, с която аз работя изпичам на 130° за 30 минути. Като при изпичане трябва да се внимава и да се спазват точно упътванията на опаковката на глината, тъй като бързо може да изгори и покафенее.

Веднъж изпечена, фигурката се отделя внимателно от чашката и се залепва с достатъчно здраво лепило. Когато лепилото е напълно изсъхнало се нанася и последният щрих - гланцът. Има различни видове според това каква глина се използва. Със сигурност има още тънкости, за да се изработи перфектно творение и съм на път да ги разгадая.

Как успяваш да се състедоточиш и твориш?

Засега ми остава време за чашките, докато спи детето. Тогава се измъквам в своя свят, за да работя и да се зареждам с положителни емоции. Установих, че когато творя ежедневните задължения на майка и домакиня не са ми толкова стресиращи и напрегнати.

След майчинството мисля да се съсредоточа точно върху това, което най-много обичам да правя - торти и декорации.

Твоите чаши са весели, но животът в чужбина е суров и самотен, а емигрантската чаша е пълна със сълзи. Какво ще нарисуваш на нея?

 Бих изобразила сълзите, но аз съм позитивен човек. Винаги предпочитам да гледам  положителното в ситуацията.

В момента емигрантският живот е дори по-труден, защото завръщането у дома е съпроводено с куп препятствия и усложнения, но въпреки всичко, живеем в ерата на технологиите и благодарение на тях можем да видим и чуем всички, които обичаме.

Е да, не е същото като да ги прегърнеш, но е по-добре от нищо. Затова бих изобразила едно голямо сърце.

В него ще сложа всички любови, които имам в живота (мъж, дете, родители, брат, сестра, племенници, приятели), за да си припомням,  че всъщност аз съм късметлийка с най- голямото богатство - тяхната любов!

Това беше нейният разказ за магията на рисуваните чаши и моето предложение за емоционален и незабравим подарък.

Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.