Руската актриса Наталия Дроздова: В театъра не може да се играе без душа

 

Нели ЖЕЛЯЗКОВА

 

Тя уж съвсем просто говори за дъжда навън, а всъщност усещаш, знаеш, че този глас запленява. И гледа усмихната към теб, към струпалите се около нея хора,  и всеки е почувствал, че тази усмивка и този глас няма да забрави. Защото това е актрисата Наталия Дроздова.

 

Заедно с карнобатската публика, народната артистка на Русия и актьорите от нейната трупа от театър „Колесо” продължително и оглушително аплодираха играта на актьорите от постановката „Змейова сватба” на драматичен театър „Любомир Кабакчиев”- Казанлък. „Колесо” е на турне в България по покана на казанлъшкия театър във връзка с провеждащия се Фестивал на розата.

 

В различни градове в страната, включително в столицата и Бургас, руската трупа играят две представления: „Любов, любов, любов” по Чехов, и  „Оскар и Розовата дама” на Ерик Емануел Шмит. „Любов, любов, любов” е шеговит водевил по едноактните пиеси на А.П.Чехов - “Мечка” и “Предложение”. Постановката е на народния артист на Русия Глеб Б. Дроздов. Режисьор на възстановената версия е народната актриса на Русия и директор на трупата проф. Наталия Степановна Дроздова В кордебалета са включени както актриси от трупата, така и студенти от театралния факултет на Волжския университет „В.Н.Татищев”.

 

- Руската публика аплодира ли така горещо след представление играта на актьорите?

 

- Аплодисментите? Разбира се, че ги има в Русия. Веднага мога да ви дам пример- и у нас се ръкопляска така както и на това забележително представление на казанлъшките актьори. Когато има добър спектакъл ето така- бурно и много емоционално!

 

- Вие възстановихте спектакъла „Любов, любов, любов”, трудно ли беше?

 

- Този спектакъл бе поставен за първи път от моя съпруг, който бе и основател на театър „Колесо” с нашите ученици от театралната академия преди 11 години. Сега аз правя същото представление с моите ученици. За мен, разбира се, беше трудно да представя спектакъл, в който някога аз съм била актриса. Някога моят съпруг Глеб Дроздов, мир на праха му, бе режисьор на „Любов, любов, любов” и когато с моите ученици започнах да правя спектакъла, усещах присъствието на покойния ми мъж, той бе с мен преди на сцената, а сега-

сякаш до мен в залата. Необходимо беше да възстановя мизансцена, атмосферата, енергията- да пресъздам всичко така, както беше тогава, през 2001 г. Изобщо не беше лесно- с други изпълнители, в друго време, друго поколение зрители... А толкова исках да съхраня спектакъла такъв, какъвто го бе направил мъжът ми. Други са хората днес, очите им са други- ето в това бяха трудностите на „Любов, любов, любов”.

 

- Играете и в пиесата  „Оскар и Розовата дама” на Ерик Емануел Шмит.

 

- Да. Играя Розовата дама в този спектакъл. Това е един много сложен спектакъл. Душевната игра е много дълбока, с много голяма дълбочина. Това не е просто игра на сцената. Нужно е чувство, а в тази пиеса чувстваш толкова силно, а имам и великолепна партньорка, която разтяга, разширява образа ми. С такава игра забравяш всички трудности и получаваш удовлетворение и удоволствие на сцената.

 

- Руската душа- промени ли се през последните десетилетия, така ли е широка и отворена за всички радости и болки, както е било назад във времето?

 

- В руския театър душата е неунищожима, в хубавия смисъл на думата. Руският театър се основава на руската класика, на автентични преживявания по системата на Станиславски: аз гледам- аз виждам, аз чувствам- аз разбирам. И всичко това е невъзможно да стане по друг начин- руският театър е такъв какъвто е и в него не може да се играе без душа, невъзможно би било.

 

- Кои са любимите Ви руски филми?

 

- Харесвам филмите на Сергей Бондарчук и най- много- „Съдбата на човека”, обичам и лентите на Никита Михалков, особено филма  „Незавършена пиеса за механично пиано”.

 

- Коя героиня, пресъздадена от Вас на сцената, Ви е най- близка?

 

- В пиесата на Александър Галин „Звезди на утринното небе” играх проститутката Анна. С този спектакъл идвах в края на 80- те години в България. Тогава съвсем буквално разтърсихме цялата страна, ставаше дума за проституцията по време на комунизма в Русия. Героинята ми Анна бе толкова чиста вътрешно. И затова нейният образ ми остава толкова близък и дълбок и до днес.

 

Пожелание:

 

Ние много ви обичаме и ви желаем в България винаги да е светло на душите, да няма беди в живота ви, да сте обградени с добро, любов и надежда, така че да сте щастливи хора в щастлива страна!

Довечера от 19 часа на сцената на Драматичен театър "Адриана Будевска" театър "Колесо" ще представи постановката "Змейова сватба".