Хиляди кораби са се отправяли по сините меридиани и паралели на планета от гостоприемното Бургаско пристанище. В столетната история на търговското ни корабоплаване само няколко кораба са носели името на черноморския ни град. Макар и малко, тези кътчета плаваща българска “земя”достойно са развявали, развяват и сега родния трибагреник по морета и океани с името на града с достойни морски труженици и традиции.
За рождена дата на българското търговско корабоплаване се счита 1892 г. Но докато в град Варна родолюбци ратуват за създаване на съвместно търговско параходно дружество с княжеството, в Бургас ентусиастите Стефан Попов, Стоян Шивачев и Георгиос Поликанрили вече са учредили “Параплувно дружество “България”. В началото на септември същата година, на закупения от дружеството кораб се развява родния трицвет под името “ Бургас”
Въпреки скромните си 160 б.р. тона и 90 к. с. мощност на парната му машина товаро-пътническия параход е бил предназначен да обслужва черноморските пристанища на новоосвободената страна.
При пристигането си в бургаското пристанище, на мачтата на кораба се е развявал гръцки флаг. Това предизвиква някой смутове за националността на кораба, защото корабът е бил под командването на гръцки капитан Яни Давикос и единият от учредителите грък по националност. Недоразумението възниква от обстоятелството, че корабът все още е плавал с гръцките си документи, до пристигането и пререгистрирането му от българска морска администрация. пристанище.
Непосредствено след това събитие, във Варна се създава “Българско търговско параплувно дружество”, което с новозакупените големи модерни кораби “България” и “Борис” успешно конкурират бургаското дружество и кораб и те “отплават” в глъбините за забвението.
Изграждането на новите пристанища в Бургас и Варна налагат необходимостта от спомагателен флот. Така, през 1904 г, новопостроен в Будапещенските заводи влекач развява роден флаг и става втори български кораб с името Бургас. Героична е съдбата на този ветеран, който изживя достойно дните си в Управление Строителен и Технически Флот.
На 7 април 1928 г. в акваторията на възмъжаващото бургаско пристанище навлиза кораб с поетичното име ” Карнеолия”. Корабът е бил посрещнат възторжено от гражданството. Денят се превръща в празник. С тържествен ритуал, новозакупеният кораб на Българското параходно дружество, бива преименуван “Бургас”
Параходът, макар и нагизден за празника, е бил връстник на бургаското пристанище. Той е бил построен през 1900 г в град Триест - Италия и е имал 3575 тона водоизместване и 2143 тона товароподемност.
Като първи голям кораб с името “Бургас” нека прочетем визитната му картичка. Дължината му е била 79,81 м.,ширина - 12,88 и газене 6,6 м. Главният му двигател е бил парна машина с мощност 2000 к. с. Корабът е притежавал и пасажерски кабини и още нещо много любопитно - това е първият български кораб оборудван с радиостанция. За любознателните читатели ще допълня, че цистерните му за сладка вода са имали 489 куб. м вместимост, а бункерът е побирал 300 тона черно злато. Не ми е известна котировката на валутата за него време, но корабът е бил закупен за 18 милиона лева.
Командването му е било поверено на тачените за времето си капитан Васил Филев, и главен механик Петър Керемедчиев.
След този тържествен исторически ден, цели 16 годни кораб “Бургас” бразди черноморски и средиземноморски води. Преминавал е Херкулесовите стълбове - Гибралтар и е хвърлял котва в пристанищата на стария континент. Става ковачница на морски кадри.
На 24 декември 1929 г страховита буря налита на кораба пред пристанище Констанца - Румъния и само умелите действия на капитана и румънските пилоти спасяват кораба от гибел. В същата страховита нощ, кораб ”Варна”е прекосявал Мраморно море. В мразовитата коледна нощ на 25 декември гръцкият кораб ”Хрисос” се врязва в корпуса на нашият кораб и той бива погълнат от ненаситната пас на морето, отнемайки живота на 27 моряка.
Няколко дни след злополучното крушение, параход “Бургас” минава покрай лобното място на кораба и пуска венци в памет на загиналите си колеги.
Известно е на българската общественост, че поетът-моряк Никола Вапцаров провежда след време своята морска практика на кораб “Бургас” и памет на загиналите моряци написва неповторимата си импресия “Мармара плаче”. Логично е да се счита, че кораб “Бургас” е изиграл съществена роля в поетическото изграждане на големия български поет Никола Йонков Вапцаров.
Някой интересни епизоди от морската ни история, свързани с житейската летопис на кораба, представляват интерес и в наши дни. Известно е, че през 1931 г група моряци от кораба са замисляли насилственото му завладяване и по примера на Ботев с кораб “Радецки” да емигрират в СССР. Замисълът не се осъществил, поради категоричната позиция на съветската дипломация, която научавайки за подготовката на акта в пристанище Истанбул, успява да го предотврати в защита дипломатическите отношения между СССР и Турция.
Един от организаторите за отвличането на кораба е бил огнярят Гиньо Ганев. В последствие той успява да емигрира в Съветския съюз, бил е привлечен в разузнавателните им служби и в разгара на войната прехвърлен нелегално в България. През 1944 г, при престрелка с жандармерията, е бил убит като партизанин в Радомирския отряд.
По време на Втората световна война, търговските кораби на
България са били под постоянна угроза за оцеляването си. По силата на споразумения, писани и неписани закони, българските кораби за били заставени да участват във военно-морските събития. Резултатът е печален. До края на войната целият български флот става жертва на мините и торпедата.
През март 1940 г, при излизане от Дарданелите кораб “Бургас” е бил насилствено задържан от френски и английски военни кораби. След като го заставят да спре, въоръжен караул са кача на борда, провежда “инспекция” и въпреки че корабът не е бил натоварен с военна стока, заставят капитан Антон Георгиев да отведе кораба в пристанище Ла Валета на остров Малта.
Следващата година “Бургас” е били милитаризиран заедно с екипажа и предоставен на фашисткото командване. С това съдбата му е вече окончателно предопределена. И до днес историята не е изяснила, дали случайност, или шанс са станали причина за временното оцеляване на “ Бургас”, за сметка на друг български кораб. През май 1941 г н корабите ни “Мария Луиза” и “Бургас” се намирали в пристанище Солун. По нареждане на немското командване “Бургас” е трябвало да натовари хамбарите си с варели бензин и авиобомби за армията им в п-ще Пирея. Капитанът на кораб “Бургас” Петър Абаджиев успява да отклони товаренето на своя кораб смъртоносния товар. Вероятно по-добрите условия на товаро-пасажерския кораб “Мария Луиза”са предложили на придружаващия взвод немски войници по-голям конфорт при съпровождане на товара и те са предпочели него. Няколко дни след това - на 30 май, при разтоварване на кораба в пристанище Пирея, на борда избухва пожар. Отряд огнеборци не успяват да го погасят и капитанът на кораба Иван Томов извежда кораба извън пристанището с ясното съзнание, че ще спасят Пирея от погром, но ще пожертват себе си в изпълнение на моряшки дълг. Мощен взрив разтърсва висинето и след секунди войната взема следващите си жертви. Безпримерен подвиг в световната морска история.
През август 1944 г параход “Бургас” е разтоварвал руда в пристанище Солун, под командването на известния български капитан Васил Кушев. ( След години зет ще му стане известният на бургаската морска общественост инженер Златко Бакалов, а дъщеря му Лидия - кръстница на българския ветроходен кораб “Калиакра”). Корабът е бил строго охраняван от немски войници. Паническото отстъпление на немската армия от Балканите поставя под угроза кораба и екипажа. Назряващите събития в Европа и България принуждават екипажа да се завърне в родината, изоставайки кораба на въоръжените фашистки узорпатори. През 1945 г те - “съюзниците” потопяват “Бургас”. Такава е съдбата на последният български кораб, който войната поглъща в бездните си. След години корабът е бил изваден, ремонтиран и ползван от гърците. Без резултат остават исканията на България за връщането му на законния собственик и от там нататък съдбата му чезне в невидението.
Следва повече от десетилетие без родината да притежава кораб наименован “Бургас”. Несправедливостта секва на 27 декември 1958 г. когато новопостроеният 3030 тонен кораб от Корабостроителния завод във Варна вдига български флаг и отплава по моретата и океаните. И този кораб има съществен принос за родното корабоплаване и прослава името на родният ни град по света.
Историята на най-младия кораб носещ гордо името “Бургас” е по-скромна и не така епична. Като най-млад му се полага да бъде и най-привлекателен, какъвто е в действителност. През 1987 г в корабостроителния завод “Хулиана Хихонеса” - Испания е вдигнат националния флаг, а на вълнореза на кораба е изписано името “Бургас”. Новопостроеният многоцелеви кораб тип “Ло - Ло” е предназначен за превоз на тежки товари, контейнери и товари за грайферна обработка. Корабът има внушителни размери: дължина 123,6 м, широчина 22 м.с 8,800 тн водоизвестване и автономност на плаване 10,000 морски мили. Най-висша степен на автоматизация осигурява 16- часово безвахтено обслужване на двигателите и системите с автоматично регистриране на някой операции. На високо еродираният команден състав и екипаж са предоставени изключителни битови условия, кабини с климатични инсталации, салони за отдих, развлечения и др. Едно от големите достойнства на кораба е, че той отговаря на всички морски конвенции за предпазване на моретата от замърсяване и икономия на сладка вода.
Главният двигател на кораба е последно постижение на фирмата “Бурмайстер и Вайн” от серията “Супер лонг”, с номинална мощност от 6,080 к. с., които му подсигуряват скорост от 14 възла. Управлението се осъществява от микропроцесор, като командването на силовите уредби става, както от машинното отделение, така и от мостика на кораба.
Сигурността на товарно-разтоварните операции се контролира от система за автоматично изправяне на крена. Корабът притежава най-модерни радио и радио навигационни прибори, апаратура за спътникова навигация, сателитен приемник на информация, надеждна радиостанция, факсимиле, телекс и др.
За първи капитан на кораба е удостоен бургазлията капитан далечно плаване Веселин Генов, син на прославеният български “морски вълк” капитан Любен Генов, чийто синове и братя са достойни корабоплаватели, при това родени в Бургас.
Последният - шести по ред кораб носещ името “Бургас” е влекач, който пори водите на Тихия, бял Дунав. Ветеранът е построен през 1938 г. в Германия и достойно изживява старините си в Управление за подържане плавателния път по река Дунав.
Нека не забравяме достойнствата на “отплавалите” в историята екипажи и кораби с името “Бургас”, а на този който и сега достойно кръстосва морета и океани да пожелаем “Щастливо плаване”!
Капитан Васил Дачев
