Рада Капралова е колоритна личност от Айтос. Завършила е икономика, педагогика и журналистика и е работила и в трите професионални области . Към издадените по-рано лирични книги „Върху айсберг гореща сълза“ (1999 г.) и „Отговорът е любов“ (2007 г.) се нарежда „Завръщане на Пенелопа“ (2014 г.). На особена популярност в Атина се радва последната й книга със сатирична поезия „Емигрантски декамерон“. Интервю на Нели Арнаудова с Рада Капралова.

 Рада, защо напусна България?

-  Трябваше да избирам кой да остане в България – аз или трите ми деца. Предпочетох аз да се сблъскам с трудностите на емиграцията, но децата ми да получат образование и да се реализират у дома. Все пак, да не забравяме, че няма майка, която да не жадува да се върне при децата и внуците си, така че „напускането“ е условно и временно.

Защо точно в Атина?

-  По някаква странна „случайност“, бях започнала да уча гръцки на шега в неделно училище за възрастни в Бургас, една година преди да взема съдбоносното решение. Това предопредели избора на дестинация и много ми помогна по-късно. Атина е огромен град, мегаполис, тук възможностите за работа са по-големи.

Когато пристигаш в Гърция на 50 години, изпитваш като всички нас затруднения с езика. Тогава преоткриваш рисуването, за да се изразяваш с него, вместо с думите, които не достигат.

-  Не съм и подозирала, че 40 години след ученическата скамейка, багрите и формите ще ме омагьосат и ще се превърнат в хоби, което, заедно с поезията, ми помага да оцелея психически. Все пак тук, в Гърция, събратята ми по перо не ме оставят да скучая и търсят помощта ми за редактиране или илюстриране на книги. 

 Защо не се отказа? Защо не се върна?

-  Не се отказах, защото съм майка – като стотиците хиляди български жени, които споделят съдбата ми. Българката е невероятно силна и устойчива, но това не смекчава престъплението – прокудата на майките! Никое друго общество не го е направило – нито албанци, нито румънци, за сърби, чехи, гърци да не говорим. Кризата е всеобща, но от другите страни или мъжете заминават на гурбет, или целите семейства, но никога майките – сами!

Ще се върна, веднага щом се отвори обратният път! На този копнеж посветих третата си книга „Завръщане на Пенелопа“.

„На края на усилен ден, по здрач

в дома ще се завърне Пенелопа. 

Пред свидния сиротен къщен праг

смирено на вратите ще потропа.

И Одисей ще я прегърне пак,

моретата на страстите пребродил.

След толкова съблазни знае как

Циклопа на душата си да води.

През нощите, угаснали без плам,

през мигове – и черни, и мечтани –

те, мъжките сълзи, изплакал сам,

в Итака ще превърнат любовта й.“ 

 Поет , писател, художник кое от всичко изброено те определя най-точно? Коя си ти всъщност?

-  Може би най-точно е да се каже „ученичка“. Обичам да се уча и се уча да обичам – тези думи чух от един ирландски професор преди много години, но сякаш се отнасяха за мен, затова ги приех  като своя максима.

Харесах твой стих  за проклятието на жертвите, които са: децата, дишащи лепило, жените, които продават телата си , просяците, пребитите и изнасилени възрастни хора. Ти казваш ,,аз съм жертвата". Ние всички сме жертвите.Трябва ли виновниците да се страхуват от нашето проклятие?

-  Когато престъпниците остават ненаказани по човешките закони, тогава получават възмездие по законите на Вселената. А там прошка няма и стореното се плаща с лихвите. Законът за Кармата действа, независимо дали вярваме в него или не. Това ни подсказват многобройните мъдрости на народите, например българската поговорка: „Кой каквото прави, за себе си го прави.“ или гръцката „Каквото правиш, ще го намериш пред себе си.“.

Последната ти стихосбирка ,,Емигрантски Декамерон" е хумористична. Защо? Защото българинът не чете поезия? Защото българинът ще купи нещо, което да го разсмее? Защото на българина единият смях му остана?

-  Смехът е феномен. Вълшебно средство, чрез което българинът може да прости на другите и на себе си за грешките и да се раздели с товара на миналото. Смехът, понякога през сълзи, ни помага да продължим напред.

 Имената на картините ти ми звучат като имена на стихове: ,,Откраднати цветове", ,,Целувката на светлината“. Кое е това, което никой не може да ни открадне? Това питаше ти, а сега същото питам аз? 

-  Откраднати цветове“ е първата картина, с която участвах в изложба, при това международна. Исках да провокирам размисъл за това, което наистина ни принадлежи, което не може да бъде купено, взето под наем, наследено, отнето със сила, откраднато. Това е нашият жизнен опит – единственото, което душата отнася със себе си отвъд.Затова ми се иска да преместим вниманието. 

Рисуваш върху ,,веселите си чинии", камъчетата и платно много слънца. Казваш, че все слънце ти идва отвътре. Ще се съгласиш ли да те нарека ,,Слънчева жена"?

-  Спомням си, че още като дете обичах да казвам, че Земята ми е майка, а Слънцето – баща. Затова наричам себе си и приятелките от моята „кръвна група“ Слънчова щерка. Винаги съм носила в сърцето си култ към Слънцето и се стремя да следвам неговия пример на безусловна любов към всичко и към всички. Благодаря за честта да ме назовеш с името „Слънчева жена“, ще се опитам да го заслужа!