Да пишеш далеч от родината е особена съдба. Да носиш езика си през граници, да пазиш думите му живи сред чужда реч и хоризонти, е изпитание, което малцина разбират. Българските творци във Великобритания не просто създават литература – те съхраняват памет, култура и идентичност. Всяка тяхна книга е мост между две родини, всяко стихотворение – опит да бъде запазена нишката, която свързва сърцето с България. Именно тази необходимост роди “Сдружението на българските поети и писатели във Великобритания” – общност, създадена от хора, които вярват, че талантът има нужда не само от вдъхновение, но и от съмишленици. Още в първия месец след своето създаване организацията показа, че не възнамерява да остане идея на хартия, а бързо започна да се развива.
Според информацията в публикацията на БТА, сред първите самостоятелни стъпки са: провеждането на литературни срещи с утвърдени български автори, сред които писателката Здравка Евтимова. Изграждането на партньорства с други културни организации във Великобритания. Участието в съвместни проекти и фестивали пред по-широка публика. Подготовката на инициативи за създаване на българска библиотека и книжарница, които да обслужват нуждите на диаспората. Работата по утвърждаването на организацията като средище за българските автори в Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Ще ви представя някои от авторите на новосъздаденото сдружение.
Лондончаните:
Росица Чакърова от София. Пианист, по професия музикален педагог. Автор на стихосбирките: “Трохички нежност”, “Изпит по поезия”. Тя е преподавател в Българското училище “ Васил Левски” и е съавтор на учебник по музика с колеги от Шуменския университет. Член е на “Конфедерация на българските писатели”, “Сдружение на шуменските писатели” и член на управителния съвет на нашето сдружение. Всестранно талантливата Росица се занимава със сатира и къси разкази, с рисуване и приложни изкуства.
Клери Костова-Балцер също от София. Работила е като журналистка, учителка и изследовател на масовите комуникации. Освен автор на статии и радиопредавания е издала две книги "Извинете! Аз съм англичанин!”– хумористични разкази и фейлетони. "Джордж Оруел. По следите на пророка." е художествено-документално изследване на места от първо лице на тайните, загадките и мистериите в живота и творчеството на великия писател.
Диана Иванова от Сливен притежава собствен художествен почерк, извлечен от горчив опит. Поетесата е намерила и опазила светлината в себе си и в думите, затова стиховете ѝ в ,,Гнездо на рана”, “Ездачи на речния кон”, ,,Амулет в сърцето”, ,,Река от любов”, ,,Криле за приземяване” са витални и дълбоки, както е видно от заглавията.
Представителите на силния пол:
Ивайло Терзийски е от Плевен, но детските и младежките му години преминават в Силистра. Завършва педагогика в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Автор е на редица стихосбирки, сред които „Жена нависоко“, „Сълза под крило“ и „Сърце в ремонт“, а творчеството му е отличено с повече от 30 национални литературни награди. Негови стихове са публикувани в престижни издания и антологии, а през последните години той печели широка читателска аудитория и в социалните мрежи.
Йордан Йорданов – поет и журналист повече от четири десетилетия. Роден в село Горно Ябланово, Русенска област. Работил е във вестниците „Дунавска правда“ и „Утро“ и като окръжен кореспондент на националния вестник „Транспортен глас“. Автор е на поетичните книги „Нежна съпротива“, „Камък за птицата“ и „Късната любов на самотата“ и на повестта „Разсъмване край огъня“. Негови творби са излъчвани по БНР и БНТ, а част от поезията му е преведена на руски, румънски и английски език. Член е на “Съюза на свободните писатели” и на “Съюза на българските журналисти”.
Автори извън столицата:
Докато колежките получават нашите книги и разнасят тежките чанти по фестивалите, за да ни рекламират, ние морално ги подкрепяме – аз:
Нели Арнаудова от Бургас. Живея в Глостър. Издала съм стихосбирките ,,Защото те обичам” и ,,И когато вали те обичам”, сборниците ,,Истории по действителни случаи с куче”, ,,Приказки за пораснали момичета”, пиесите ,,От мястото на събитието” и ,,Бълхи”, либрето за детски мюзикъл ,,Алекс и кораба на мечтите”, романите ,,Усмихни се на тъгата”, “ Жива жар” ,, Жестоката Коледа” и детската книга-игра ,,Опознай България и света с Кашличков и Сополивка”. Членувам в ,,Бургаската писателска общност” и в ,,Конфедерация на българските културни организации и творци в чужбина” със седалище Чикаго.
Славка Здравкова е родена в Златица, но живее в София, а сега в Бирмингам. Завършва “Политически науки” в Нов Български университет, “ Творческо писане” при американския писател – Trace Grawford, “ Библиотечни и Информационни науки “ към Cambridge Academy, “ Промотиране и Маркетинг” за самопубликуващи се автори “ към Halesowen College. Част е от екипа на електронното списание за християнска литература “ Freedom Generation”.
Автор на поетичните книги “Лабиринт”, “Бялата пътека”, “ Състояния ”, “Часовник”. Импресиите – “Изобличаване”, разкази “Случки” и романът “Етюд за плакат нарисуван с имена”. Член на “Писатели зад граница” и “Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина”.
Сега за Сдружението на българските поети и писатели във Великобритания ще разговарям с един от инициаторите Татяна Даскалова: Родена е в град Русе. Завършила е журналистика в СУ "Климент Охридски". По нейна идея са издадени поредица от книжки за жената. Автор е на две стихосбирки "До капилярите на любовта" и "Горещо реге". В родния си град с четения подкрепя инициативата на Roustchouk.bg за създаване на културни квартали на Русе и съхраняване на архитектурните сгради.
Има представяния на книгите си в Берлин, Единбург, Чикаго и Лондон, в родната къща музей на поета Гео Милев в Стара Загора. Нейни стихове в превод от Tom Phillips са публикувани в “The High Window”.
Работила е в Съвета за електронни медии. По настоящем работи с деца.
Въпроси към събеседника:
Не закъсняхте ли с тази инициатива, като се има предвид, че българската литературна общност във Великобритания съществува от десетилетия?
Закъсняваме, разбира се. Колегите в САЩ, в Германия и в други държави по света отдавна имат организации на българските писатели. По-добре късно от колкото никога! Не е никак лесно да събереш пишещите хора "под един чадър", особено в забързания ритъм на живот във Великобритания. Но ето, че сдружението е вече факт.
Каква празнина в културния живот на българската диаспора ще запълни Сдружението на българските поети и писатели във Великобритания?
Искаме да провеждаме повече срещи и представяния сред всички българи, но най-много сред децата от българските училища. И това да става навсякъде, не само в Лондон. Желаем да откриваме и поощряваме млади даровити таланти. Друга наша цел е да бъдем чути тук във Великобритания и да участваме в литературни фестивали, като представяме България чрез нашите книги.
По какъв начин ще подпомагате авторите, които сами финансират издаването на своите книги и сами организират тяхното разпространение?
Ще предоставяме място за презентиране на книгите на всички български поети и писатели, постоянно живеещи в Обединеното Кралство. Ще организираме щанд на българската книга във възможно най-много национални празници и събития тук на Острова, а защо не и в България.
Как ще изграждате връзки между българските писатели във Великобритания и литературните среди в България?
Планираме да работим съвместно с много организации в България. Това са: Съюза на българските писатели, Министерство на културата и Агенция за българите в чужбина. Така ще имаме навременна информация, свързана с проекти и конкурси, фестивали, чествания, в които наши членове могат да участват индивидуално или самата организация като цяло.
Как ще насърчавате младите български автори, които правят първите си стъпки?
Ще публикуваме техни творби във ФБ страницата на сдружението. А най-талантливите млади поети и писатели могат да намерят място и в наша книга на творби на членове на сдружението.
Какъв е най-големият проблем пред българския автор в чужбина днес – писането, издаването или достигането до читателите?
Разбира се да достигнеш до читателите си остава най-нелеката задача на автор, който се само издава. А повечето колеги – български автори в чужбина влизат в тази група за съжаление. Именно затова и създадохме сдружението – да стигаме до сънародниците ни чрез българското слово, което ни събира заедно, навсякъде, където и да живеем и работим по света!
Какви конкретни ползи ще получава един член на Сдружението – професионални контакти, участия в събития, консултации или други форми на подкрепа?
Всички колеги от сдружението ще бъдат подпомогнати при организиране на представяне на нови книги. Пътят от издаването до разпространяването не е лесен! Планираме трайно да подпомагаме разпространението на книги от наши автори.
Има ли риск сдружението да се превърне в затворен клуб за ограничен кръг автори?
Не, защото контактите ни с ,,Българският Берлин”, с културен център “Магура” в Чикаго показват, че не сме затворен кръг. Възнамеряваме да приемаме нови членове извън Великобритания, които ще бъдат в кръга на пишещите приятели с общи представяния и четения не само на Острова.
По какви критерии ще приемате нови членове?
Новите членове трябва да имат издадени книги и желание да се включват в нашите инициативи.
Как ще гарантирате, че авторите от различни поколения и литературни жанрове ще бъдат равнопоставени?
В сдружението няма ограничения или приоритет по възраст, пол, религия или политически убеждения. Няма да делим хората с литературни награди с останалите, които не са участвали в конкурси.
Какво бихте казали на онези български писатели във Великобритания, които досега са предпочитали да работят самостоятелно и са скептични към подобни организации?
Има една голяма ,,ниша”, която трябва да запълним като взаимно се вдъхновяваме. Да си модератор на представяне на творчеството на колега е начин да не се изолираме.
Къде виждате Сдружението след пет години – като културен клуб, литературна академия, издателска платформа или като водещ център на българската литература извън България?
Дай Боже да имаме културен клуб – място с модерна библиотека, да има зала за деца, да посрещаме много сънародници… Размечтах се, но вярвам, че мечтите се сбъдват, когато не сме сами.
Аз и всички от сдружението мечтаем, защото пътят на твореца в чужбина рядко е лек. Той преминава през самота, липса на издателска подкрепа, трудности при разпространението на книгите и непрестанната борба за читатели. Но трудностите правят успехите значими. Българските писатели и поети зад граница доказват, че родният език може да звучи навсякъде, където има човек, готов да го пази.
