„Направих първите си стъпки там“, отговаря бургазлийката Десислава Георгиева. Те е журналист и тази година издаде двуезичната книга на български и турски „Време без думи“.
„Книгата ми стигна в Турция преди мен благодарение на областния управител Вълчо Чолаков, който на премиерата купи няколко книги, които подари на партньори от Турция, с които работят по съвместен проект. Надявам се, че „Време без думи“ ще намери своето място на турския литературен пазар. Работя в тази посока“, разказва Деси.

Момичето с къдриците не е случайно обръщение към нея, освен че си е къдравелка, преди девет години излезе от печат първата й книга: „Притча за момичето с къдриците“. В нея събира есета от свои пътувания, текстове, провокирани от преживяното, както и проза в стих. Тогава се появяват миниатюри, които присъстват и в настоящата й книга.

„Във времето и в думите има всичко, стига да успееш да откриеш твоите отговори“, философски обяснява скрития замисъл на „Време без думи“ Деси.
Защо точно на турски език? На този въпрос отговаря така:
„Миниатюрите в тази книга са писани в Истанбул. А фотографиите на мегаполиса са на Недрет Бензет. Доста след като приключихме работа по нея с редакторката ми Калина Теньянова, се роди идеята книгата да бъде двуезична - на български и на турски език. Оказа се, че не е само добра идея, но и се получи чудесна реализация, за която благодаря на Христо Петров - автор на корицата, на Сабри Алагьоз - преводача на миниатюрите и на издателите ми от „Либра скорп“.
Приеха ли турските литературни среди твоите творби? Имаше ли представяне в Турция и как мина?

„Книгата вече имаше своята първа премиера в Одрин. Представихме я заедно с автора на снимките Недрет Бензет в Регионалната библиотека там. Гостувахме в Одрин заедно с екипа на Регионална библиотека „Пейо Яворов“ и по време на визитата ни беше организирано и представянето й. Книгата вече я има във фонда на библиотеката в Одрин, както и в българското читалище там. Предстоят още нови срещи с читателите в Турция.“
Отзивите от читатели са много добри. „Сигурно защото миниатюрите са писани в Истанбул, а едва ли има човек, който да не е изкушен от столицата на четири империи“, обяснява Деси.
Премиерата на „Време без думи“ беше на 14.09.2018 г. и първият тираж вече е продаден, наложило се допечатка. В книжарниците обаче не може да бъде намерена. „Но всеки, който иска да я притежава, може да се свърже с мен чрез фейсбук страницата ми и ще я получи.

Вярвам, че съдбата на книгата ми е добра. Тя само си проправя път“, разказва момичето с къдриците. И още: „Много ми е приятно, когато ми се обаждат или пишат хора, които вече я притежават, за да споделят своите впечатления от написаното. Не пиша поезия. Нарекла съм текстовете си миниатюри или проза в стих. Въпреки че в текстовете ми има много мелодия.“
Един от предпочитаните подаръци за Коледа е книга и тази на Десислава Георгиева също ще присъства под много елхи. „Много е приятно, когато подариш книга и знаеш, че тя ще докосне този, за когото е предназначена. Разбира се, че подарявам мои книги. И това също вълнува тези, които ги получават, не само мен.“

Хората, които я познават, са наясно, че тя отброява дните до Коледа със специални пожелания и снимки и казва, че празникът е в стихията си. „За жалост в последните години сме станали толкова материални, че се интересуваме повече от подаръците, които ще получим, отколкото от времето, което ще споделим с близките си. За мен тези празници са важни, защото ги прекарвам с хората, които обичам. А няма нищо по-хубаво от това да споделиш тези светли дни със своето семейство! Това е безценен дар, който не може да се купи с пари!“

Вече е избрала езика, на който иска да издаде следващата си книга, още преди девет години, но го пази в тайна. Просто чака да напише подходящия текст.

Снимка: Лина Главинова