Между стиха и житейската проза на 2000 км от Бургас

Над 2900 км с кола делят Бургас от Бристол, Великобритания. По въздух – около 2400. Пътят на мисълта и сърцето е много кратък – трае само миг, и същевременно е най-дългият съществуващ, когато е единствен.

 

Нели Арнаудова изминава реалното разстояние всяка година. За кратко. Колкото да се докосне до корена си, да се види с близки и приятели, да подиша бургаски въздух и се насити на слънце... Защото английското лято... Знаем го...

Едно бургаско кафене става гостоприемец на срещата ни с Нели. Очакването да чуя последното й стихотворение не се оправдава – тя е загърбила словото, поне за момента. Разбира се, чете. По обратния път към английския дом в багажа книгите на български са основния товар.

 

 

Пътуването до Англия със съпруга ми беше приключение. Не мислихме предварително и не си задавахме въпроси. Имахме обратен път назад. Кацнахме в Лондон с пари и багаж за почивка. Гостувахме 13 дни при приятели и се изживявахме като туристи. В Лондон забележителности дал господ... В Бристол попаднахме, както 90 процента от българите в странство. Бяхме излъгани за постоянна работа.

 

 

По-трудно беше да се убедя, че оставането ми е правилно решение, но още по-трудно беше намирането на препитание. Зачерквах дните от живота си и си надявах. Господ казва, че нетърпението е грях, тогава се научих на търпение. Животът на емигранта е много труден.Трябват да положиш 100 пъти повече усилия във всичко.

 

 

Морето ми липсва до сълзи - неговия мирис и прохлада. Също и града с неповторимия цвят и атмосфера. 

 

У дома е мястото, където живееш с любимите си хора. Да, чувствувам се у дома и в Бристол, и в Бургас. Справям се мъчително трудно, но вървя напред и се чувствувам победител. 

 

Най-интересният ни английски епизод е гротеска. Озовахме се в 9 вечерта в мизерна квартира, за която бяхме платили.

 

Леглото беше изтърбушено, а дупката на вратата беше голяма като човешка глава. Обитаваха я 5-ма братя индийци, които не знаеха значението на думата хигиена.

 

Най-младия набра някакъв номер и каза на чист български: Ко стаа браат?

 

Момчето от Варна дойде, натоварихме един куфар на колелото му и с останалия багаж извървяхме 5 километра до прословутата къща-майка.

 

Всички българи в Бристол са минали оттам. Живяхме 8 семейства с 1 хладилник, една печка и една пералня, но беше най-веселото време.

 

 

Бристол е град в югозападна Великобритания с модерно пристанище, активен студентски живот и  мек климат. Ще ви покажем Бристол музеум, SSБритания - с восъчни фигури, като на мадам Тюсо, окачения  мост... От 1863 не е спирало  движението по него. Стейшъна Темпъл Миидс - с уникална архитектура - където аз работя. Последните три са дело на Исамбард Брунел - виден инжинер и жител  на Бристол.

 

 

Англичаните са доброжелателни, и сърдечни. Те се усмихват и те поздравяват, независимо че не те познават.

 

Спазват законите, защото ги имат. И са цветни хора. Обичат много  татуировките и пиърсингите.

 

Е, понякога прекаляват с тях, но това им харесва. Младите нямат отношение към облеклото - могат да ходят с различни чорапи и скъсани подгъви, но са над нещата. „На кой му пука” е типичен израз.

 

От нашите традиции биха възприели гостоприемството и нашата непринуденост, защото те са много обрани в

общуването. А тяхната добронамереност, ако я прихванем, би ни била от полза.

 

 

На нас ни помогнаха нашенци и ние помагаме винаги и с каквото можем.

 

Ставам рано, пия кафе, водя внука на училище, връщам се, поразтребвам и отивам на работа.

 

Прибирам се у дома в 8. Вечерята е сервирана и прекарвам около 2 часа със семейството.

 

Разтоварвам се в неделя с шопинг, или пием бира на капаните - това са заведения, около плавателен канал.

 

Досущ като в Морската градина, но без цаца.

 

 

Не се връщам назад, харесвам живота си с грешките. Не бих променила нищо.

 

 

Мечтите са за въздушните зодии. Аз имам стремежи. Или ги осъществявам, или те губят своята значимост. Кои се осъществиха? Дойдох и останах, преодолях всичките си фобии-летя със самолет, пътувам със скоростен влак и това ми доставя удоволствие. Живеем  с децата си и заедно градим бъдещето си.

 

 

Винаги, когато погледна съпруга си и той ми се усмихне се чувствувам  жена и прекрасно.

 

 

Определям се като обикновен човек и съм много горда от този факт. Не търся и не обичам публичността.

 

 

У дома готви съпругът ми. Той го прави с желание и удоволствие, така че нямам мнение по въпроса.

 

 

Любовта за мен е въздух. Зная какво е да обичаш и да бъдеш обичан всеки ден и така вече 30 години.

 

 

Не се виждам като прототип на героиня, животът ми за останалите най-вероятно ще е скучен.

 

 

Когато съм изнервена не се харесвам,а съм много ранима - това искам да променя, но зная че не може да се случи.

 

 

Не мога да се сетя най-странното нещо, което ми се е случило, но ще запомня най-странния израз. Моя колежка ме запозна със своя син - вече мой съпруг с думите: „Запознай се с леля ти Нели”. Аз съм 2.5 по-голяма от него, но съм сигурна, че той е моята половинка, дори по-добрата...

 .

 

Не зная наистина.

 

 

Гледаме българска телевизия всяка вечер. Българите обедняват с всеки ден повече,за съжаление.

 

 

За предателствата на приятелите не ми се говори.

 

 

Не е вярно, че всеки човек те научава на нещо. Има празни хора, които само крадат от времето, от енергията и чувствата ти. Пазете се от мнимите приятели.

 

 

С удоволствие! С пожелание за любов - 

 

 

Мълния отряза луната

 

гръм откъсна езика на камбаната

 

дъжда се хвърли в реката

 

тя заудря по пясъка

 

в устието се усмихваше морето

 

погали раните и със солта

 

и я понесе