Казвам се Киро Проданов и съм роден преди 75 години тук, във Варовник – малко село в Югоизточна България. Занимавам се с производството на странджански чай.

Изкарах средното си образование в техникум по механизация в Карнобат, а след това завърших история във Велико Търново. Работил съм държавна работа – бил съм учител една година, бил съм и музеен работник. През 1993 г. създадох собствена фирма за производство и монтаж на различни видове слънцезащитни съоръжения – тенти, щори, дограми, комарници. Тук, в това стопанство, имах и друга фирма, която произвеждаше фиданки за създаване на трюфелни насаждения. Но тази дейност постепенно остана на заден план, за сметка на интереса и опита, които натрупах в отглеждането на странджански чай.

Преди 12 години случайно попаднах на тази билка. Тя е вписана в Червената книга и по онова време беше почти на изчезване. Разбрах, че странджанският чай е ендемичен за региона вид, който го няма никъде другаде в страната. Взех експериментално от парк „Странджа“ няколко стръкчета и като видях, че се приспособява добре, изчетох всичко за него. Хрумна ми, че отглеждането на странджански чай може да бъде една наистина добра алтернатива не само за мен и бизнеса ми, но и за региона. Даже заедно с парк „Странджа“ създадохме един проект – засаждахме мои фиданки в изчезващи естествени находища в района на Малко Търново с цел да запазим билката в природата.

Аз съвсем уверено мога да кажа, че за мен странджанският чай е като природна аптека. Твърдя го с ръка на сърце. Между 50 и 60-годишна възраст започнах да забравям – заради ангажиментите в бизнеса, заради претоварването. Сега съм на 75 години, а съм по-енергичен и работоспособен, отколкото бях преди. Понякога пия по няколко чаши странджански чай на ден, топъл или студен, чист или смесен с маточина, джоджен и какво ли още не. Има много полезни качества, влияе много добре на паметта, на имунната система, на здравето като цяло. Може да се консумира като напитка, а може да се използва и извлек от него. Има изключителни антивъзпалителни свойства при рани, изгаряния, ухапвания от насекоми. Това наистина е уникална билка – съдържа 33 фенолни съединения, които помагат за много и различни проблеми. Освен това има много хубав и ненатрапчив аромат. Като букет от сушени плодове, мента, маточина, липа. 

Не ми беше трудно да започна да отглеждам странджански чай. Имах свободен терен, имах и възможности. Установих, че не е претенциозно растение. Едно косене в годината му стига. Зимува добре, не му влияят големи студове и снегове. Сушата също не му се отразява кой знае колко. С две думи, оказа се доста устойчив вид. Многогодишно растение е, с дълбока коренова система. При нас има туфи, които са вече на по 10-12 години. Всяка година малко по малко увеличавам насажденията. Така все научавам по нещо ново. Това позволи да отработим технологията за култивиране, която беше необходима за заявлението към Европейската комисия за вписване на странджанския чай в Регистъра на географските означения на ЕС.

Идеята да го регистрираме като продукт със Защитено наименование за произход (ЗНП) дойде преди 6-7 години. Написах една книжка за него, паралелно с това задвижих процедурата по кандидатстване и организирах един форум в Бургас, посветен на странджанския чай. Дойдоха много хора, сред тях и научни работници. Бяхме единодушни, че не трябва да се нарича „кримски чай“, както често му казват. Решихме, че трябва да се нарича по географски признак, да бъде „странджански чай“, защото точно мястото, където вирее, го прави уникален. В Странджа растителността има най-дълъг период на вегетация от всички планини в България, защото тук се срещат различни въздушни течения и комбинацията от тях създава положителен ефект за растенията. Това го е доказал нашият учен миколог Иван Сичанов още през 1955–1957 г. И затова нашата билка дава реколта не веднъж, а два-три пъти в годината. Започва да се разлиства през април, първата реколта се бере в края на юни, а ако есента е топла, последната може да е и чак в края на ноември. 

Регламентът за вписването на странджанския чай като продукт със ЗНП излезе на 2 юни. Даже още не сме получили сертификата. Чакаме го, за да знаем, че вече имаме право да слагаме логото за Защитено наименование за произход върху опаковките на продуктите ни. Досега отглеждането на чая ми беше повече като хоби, имам си 20 туфи и ми стигат. Но оттук нататък ще е по-голяма отговорност. Да увеличим сдружението на производителите, да насърчим повече хора да го отглеждат, да намерим пазар за нашата билка. Надявам се, че ЗНП ще помогне за това да има по-голям интерес към нея и че дори може да се превърне в емблема на Странджа. Представям си как на всеки празник, на всяко събиране с храни и напитки, странджанският чай присъства на масата. И как хората се гордеят, че го отглеждат, че печелят от това. Защото има голямо бъдеще в преработката му, в добиването на различни продукти от него.

Имаме одобрена технологична карта, в която е описано  как се засажда и отглежда странджанският чай. Ако не я спазваш, няма как да постигнеш добри резултати. Ето, например, много е важен подборът на терена – трябва да е хълмист, да има движение на въздуха, иначе насажденията ще изгорят. Дори забелязах, че с оглед на горещините, които все по-често ни се случват, билката се чувства много добре там, където съм засадил бадеми – под тяхната сянка не прегаря от слънцето, цъфти хубаво, узрява равномерно. Освен това трябва да има трева. Аз преди все гледах да я чистя, но осъзнах, че е хубаво да има, защото запазва влагата. Важно е и какво е pH-то на почвата, как се засажда билката, точно в кой момент се бере, как се суши и пакетира… Всяка стъпка е от значение. Затова е много важно да споделяме този опит с всички в сдружението на производителите. Само така ще се постигне необходимото качество на продукта, заради което хората да го търсят и ценят не само в България, но и в чужбина.

Пращали сме от нашия чай в Канада, в Германия и в Англия също, най-вече на българи, които живеят там и тъгуват за родината, но нямат възможност да се върнат. Винаги остават много доволни. И на чужденци сме продавали, те също дават добра оценка, но засега още не сме излезли на външни пазари. Четох наскоро някъде, че България е един от най-големите износители на билкови продукти в света. И се надявам, че и странджанският чай ще се нареди сред тези билки.

Сега имаме заявен интерес към нашия продукт от едни изобретатели. Бургазлии, създали са едно иновационно устройство за чай, патентовали са го в Америка, в Индия, в Китай... Предстои да го произвеждат и в България. Изпробвахме го с нашата билка – изсушена и стрита на прах се слага в едно контейнерче, вътре в горещата вода. Пие се през сламка, която прекарва течността през сухата билка и си правиш, един вид, инхалация. Изключително интересна иновация! И аз съм убеден, че ние с това можем да правим бизнес. Сега, като имаме вече защитено наименование за произход и като се увеличат производителите на странджански чай, ще можем да предлагаме на пазара по-големи количества и всички да печелим от това. Защото е хубаво, когато в България има такова растение, да не го оставяме да бъде изгубено, а да го превърнем в суровина, която да стига до много повече хора. 

Чувствам се щастлив и удовлетворен, че съм направил нещо хубаво за моя регион, а и за себе си. И това чувство го откривам и в най-дребните неща. Ето например синът на моя приятел – актьорът Юрий Ангелов, беше на гости при него тук, в Лозенец. Юрий има няколко кутии от нашия странджански чай и му направи, синът му остана много впечатлен. След това отиде на почивка в Гърция с приятелката си и на връщане минали през планината Олимп. И видели там да се продава чай от същия род като странджанския – Sideritis. И си купили. А след това той писал на баща си: „Тате, този чай, дето го взехме от Гърция, е същият като твоя – обаче не е като твоя. Не мирише като твоя. Не е така ароматен и вкусен.“

--------------------------------------------------------

Храната е пътешествие. От полето, през ръцете на фермерите и производителите, до трапезата, всяка хапка разказва история за автентични вкусове и традиции, за успехи, за предизвикателства, но и за подкрепа. А когато знаем откъде идва храната ни, тя става още по-ценна – свързва ни със земята, с корените ни и един с друг.

Това лято Европейската комисия в България / European Commission in Bulgaria заедно с People of Sofia поемаме на път из България, за да ви покажем как ЕС подпомага земеделските стопани, защитава традиционните продукти и насърчава устойчивото производство.