Една житейска Одисея на Острова
/продължение/
Диана е убедена: съхранило ги е това, че цялото семейство е заедно. Иначе не би издържала на стреса. И това, че в напрегнатото ежедневие, в малкото вечери когато са у дома със съпруга й, в тази малка частица от България, има с кого да си кажеш „Наздраве” с родна ракийка, за мезе с домашно приготвена туршия или кисело зеле… да изпиеш чаша добро домашно вино, приготвени от Вълето... У дома се говори български, ползва се българска кухня, уважава се българската традиция... И Никулден по бургаски... Слуша се ” Излел е Делю Хайдутин”...
„А и има с кого да отидеш в Royal Albert Hall в Лондон на Концерт на Хосе Карерас, Кири Тиканава, Жан-Мишел Жар, Рот Стюарт, Ерик Клептън… или да насладиш душата с Lord of the Dance на живо или Андалузката Национална Опера – продължава Диана. - Има с кого да пропътуваш на 45 мили, за да се разплачеш от щастие, слушайки “Мистерията на Българските Гласове” на живо... Има с кого да плануваш пътуване към дома или някъде по света, за да се срещнеш с друг свят, други култури и наследство. Дори и тук, на Острова, често през единия ден от уикенда отиваме на нов бряг - ново място, където все още не сме били или …за риба. Сега вече имаме лодка - така че предстои риболовен сезон. Накратко, свободното си време харча, за да наваксам поне отчасти това, което ми липсва от родното място.”
Питам я счита ли, че са успели в живота си, въпреки носталгията.
„Системата тук отне възможността на двама ни да ползваме в пълна мяра познанията и възможностите си: българското правителство гледа на нас като чужденци - никакво съдействие за реализация на кадрите ни. За разлика от нас, румънското и полското правителства уредиха статут на фелдшерите си в Европа, за да им се признае и приравни образователната степен към съответната местна. Колегите на съпруга ми от всички други държави имат възможност за по високо платена работа. Тук българските фелдшери са по-високо квалифицирани от местните медицински сестри и не могат да работят такава работа. Но пък са по- ниско квалифицирани, за да заемат друг медицински пост. Това довежда вече след десет години и до умора от живота тук. За да работя като юрист, трябва отново да уча тук, което е много скъпо И за да започна кариера –ще започна след почти две години със заплата – половината от тази, която сега получавам. На моите години това е връщане назад. Ето защо не мога да кажа че реализирах себе си, както бих желала. Тръгвайки за насам не сме и подозирали с какво ще се сблъскаме. Идеята за Албиона е най-великия жив мит на съвремието ни. Никoй у дома дори не може да разбере за какво говорим . В България има абсолютно информационно затъмнение. Затова и никoй не иска да оцени какво прави настоящото правителство и с какво се бори, но нацията ни трябва да преживее сама развитието си. Тук играеш много често ролята на Глупака – учейки се от собствените си грешки, плащайки висока цена. Българин трудно ще ти каже каква е пътеката, която е извървял, и дори би те подвел... Единствено дъщеря ни има възможността за перспектива, но и тя не би желала да се реализира тук, или да се връща в България...”
Съвсем откровено Диана споделя, че се замисля дали да не поеме обратния път към дома. Не си представя да завърши живота си на Острова... Тук е имала шанса да се срещне с вуйчо си, политически емигрант в Германия от 1972 година. Той също мечтаел да се върне в България, но починал съвсем скоро след срещата. От него запомнила думите: „Щом си избрала живота на емигрант –то не се лишавай от нищо! Цената ,която плащаш да бъдеш емигрант е несъизмерима със стойност в пари! Тогава не разбрала съвета му, сега вече знае какво е искал да каже. И се надява да има по-щастлива съдба...
Болката на Диана е явна.
„В чуждата страна човек е като дърво без корен, а у дома – нежелан чужденец. Родната държава е мащеха, а навън емигрантът е винаги чужд. И все пак – по-доброто тук е държавната гаранция, че ако работиш легално, ще си прибереш парите от работодателя, дали в почтени отношения или с намесата на съответните институции. Единствено и само системата да си плащаш налозите е безупречна и това пълни общинските и държавната хазна. Има средства и методи за всичко. Ако това се приложи у нас, ще забогатеем два пъти повече като местни организации, и като държава. За всяко нарушение си
плащаш! И дори през ум не ти минава да вършиш безобразия. Законодателството им е много по – назад, нашето е много по-модерно. Но тук има работещи процедури за събираемост на вземанията. И глобите са сериозни – там, където има такива. Тук принципът на правото, че незнанието не снема отговорността, работи в пълна степен. И ти преди да решиш да предприемеш каквото и да било във всеки аспект на ежедневието, ще намериш начин да научиш пътеката и процедурите. Елиминирана е до възможния минимум е намесата на човешкия фактор при вземане на решения. Ти не се срещаш със служители “за да му бутнеш някой лев да ти свърши работата”. Всичко е по телефон и on-line. Не можеш да съкратиш сроковете на процедурите и чакаш до последния възможен момент, но имаш гаранцията, че настъпи ли последния ден, органът или съответната служба се е произнесла по искането ти! Не говоря, че няма престъпност - голям морски град, като нашия. И тук престъпността е сериозна. Новините и тук не се различават от родните – корупция в колосални размери, скандали сред власт имащите или опозицията, злоупотреби във висшите структури на бизнеса и банките...
Питам – на какво я научиха изминалите години?
„Всеки ден се боря и доказвам на себе си, че съм запазила човешката си същност. Че не са ме променили липсата или наличието на пари и власт. Това ме кара да се чувствам горда, че съм родена на оная земя и съм потомък на велик Род. Във всяко стадо има много мърша, където и да живееш по света. Затова и на проблемите у дома гледам с друго око – имам база за сравнение. Не като хората, които си мислят, че излизайки в чужбина ще намерят златна река...
Най-много й липсва да излезе вечер по „Богориди” и да срещне усмихнат познат, да звънне на приятел и да каже: „Идвам да те видя”. И да чуе: „Чакам те!” Да може да излезе късно вечер на разходка по главната и да се страхува за себе си и живота си... Липсват й уникалната морска градина, слънцето, плажа... За нея Бургас е най-красивият град на Европа и се гордее, че е родена в него.
Диана вярва, че докато има поне един жив от хората, който обича,си струва да живее. Материализмът е завладял света и ценностите са се обезличили, но човек трябва да запази същността си. Най - ценното е човешкия живот! Следва – Приятелството! И не на последно място – Свободният човешки дух! Дори и със страшно много пари не може да се купи нито едно от тях!
Житейските максими на Диана звучат категорично:
1.Никога не се отказвай! Вярвай до последно в победата си!
2. Наричай нещата с истинските имена И ако искаш да те чуят, трябва да намериш подходящите : място, време, аудитория и думи !
И накрая, понеже в дома на Диана на почит е българската кухня, питам за нейна любима рецепта.
Ето я:
Адмиралски пай /6 порции/
Нужни са 150 г,филе от сьомга, 150 г.филе бяла риба, 150 г .филе херинга(за предпочитане пушена), 150 г. миди, 100 г. рачешки рулца, 125 г.скариди (само ядките); За соса: 50г. синьо сирене, 100 мл.прясно мляко, свеж копър, може да се замени с магданоз, смлян чер пипер и сух девисил. Приготвя се и картофено пюре. Може от полуготовите, на прах, само се добавя прясно мляко,сол на вкус и масло.
В средно голям йенски съд или тавичка намазнете дъното със зехтин. Нареждат се рибите, по на 2 -4 парчета, като втори ред - нарязаните рачешки ролца ,мидите и скаридите. Поръсете със зехтин, не много, и оставете настрана. Пригответе соса, като в домашен кухненски процесор или с пасатор разбиете до хомогенна смес млякото,синьото сирене и добавите свежите и сухи подправки. Залейте със соса така наредените морски продукти в тавичката. Покрийте с алуминиево кухненско фолио и сложете в студена фурна. Запечете за 25-30 мин на температура 200-220 градуса. Докато основното се пече, пригответе картофеното пюре. Когато рибата и морските дарове са готови, свалете фолиото и с шприц украсете съдържанието в тавичката с картофеното пюре, като се стараете да покриете по възможност цялата повърхност. Така приготвената тавичка влиза в грил, или ако нямате във фурната - на най-високия ред. И в двата случая запичате до зачервявяне на картофите до златист цвят. Сервират се индивидуални порции, гарнирани с красиво нарязана краставица. Сервира се топло. Върви с добре охладено бяло вино.
Уговаряме се да опитаме този специалитет в Бургас, когато отново се видим.
А до следващата среща на живо остава невидимата нишка на приятелството, която не изтънява, въпреки разстоянията.
