В Англия започна дъждовният период. Хората толкова са свикнали с дъжда, че дори не отварят чадърите. Те казват, че ако искаш да разбереш какво ще е времето, почакай десет минути. Истина е: тук то е променливо. А аз толкова исках да задържа лятото. Моят сезон, в който по думите на Скот Фицджералд усещаме, че живеем. Затова реших да ви пренеса в Гибралтар, където по това време все още можеш да плуваш в Средиземно море, или в Атлантическия океан и да се радваш на последните топли дни.
Пътуването със самолет от Бристол е час и половина. Гибралтар е разделен на английска и испанска част. Пистата на летището започва и свършва във водата. Тя е едва 1680 метра за разлика от софийската, която е дълга 3600 метра. Представлява магистрала, по която се движат коли и пешеходци. Когато кацат, или излитат самолети движението се спира от полицаи. Летището е едно от най-опасните в света.
На проверката ще ви попитат, дали ще ходите в испанската част. Ние отговорихме убедително ,,не”, но се оказа, че хотелът, който Дони беше избрал, се намира там на десет минути пеша. Преминаването на границата става с паспорт и се случва непрекъснато, защото много англичани, или испанци работят и живеят на различно място. Родителите също водят децата си на училище в английската част, но живеят в испанската, защото е по-евтино. Хотелът се оказа огромен и луксозен. Настаниха ни веднага, а на закуска сервираха шампанско. От тази услуга се възползваха по-възрастни госпожи и господа. Изживяваха почивката си на макс.
Гледката от стаята беше превъзходна. Едновременно виждахме океана с яхтеното пристанище, морето и скалата. Наричат я Херкулесовите стълбове, а също Джебел ем Тарик- в чест на арабския пълководец, на чието име е кръстен Гибралтар. Градът – държава е английска колония от 1713 година и слава Богу, че не са поискали автономност като Малта, за която също ще ви разкажа. Тук животът тече нормално и има хиляди места освен плажовете, които трябва да посетим. Гибралтарския проток е стратегическо място. Той отделя Европа от Северна Африка. Местоположението му е причина да бъде нападан многократно. От 711 година Гибралтар е във владение на маврите, а през 1602 преминава към Испания. В Гибралтар се е влизало само през портата, която се с спускала и заключвала. Тя е била денонощно охранявана. Намира се в английската част. Оттам започнахме туристическата си обиколка. Можете да я направите пеша, въпреки че е много стръмно и продължително, или да наемете микробус с гид, който ще спре и ще ви разкаже за историята на любопитните места. Първо минахме покрай хотел The Rock. Там отсядат много известни личности, а в градината на хотела Джон Ленън предложил брак на Йоко Оно. А първата спирка беше монумент с изглед към африканския бряг. Отсреща се виждаше Мароко. Пещерата Сан Мишел, освен естествените образувания, е осветена в причудливи светлини и има зала за събития, оборудвана с места за сядане. Когато минавахме край пристанището нашият гид ни показа мястото, където е акостирал кораба на кралицата, пристигнала да разгледа владенията си.
След това срещнахме маймуните от изчезващия вид берберски макак. Една даже скочи през прозореца и открадна сладоледа на жена от пътниците. Екскурзоводът се пошегува, че това е Тони и е невъзпитан, все така правел: черпил се с лакомства и забравял да благодари.
Тук маймуните живеят и се размножават свободно. Обичат да се снимат с туристите и да хапват сладолед. Последната спирка беше скала откъдето се вижда целият полуостров. Нашият гид се върна с останалите спътници, а ние продължихме и разгледахме тунелите, прокопавани в скалата цели 200 години от английски войници. Дълги са около 55 километра. Там прочетохме много табели и видяхме фигури, които възпроизвеждаха живота и военните действия.
На третия ден с градския транспорт пътувахме до най-южната точка на Европа. В един от маркетите се запознахме с българи, които работиха в пицария в центъра на английската част. Живееха там цялата фамилия и си бяха купили къща. Зарадвахме им се. Почивката ни продължи с посещения на чудесни плажове и разходки под красиви залези.
Но разбрахме, че една седмица е крайно недостатъчна да усетиш духа на историята и се докоснеш до красотата на тази уникалнa природа. Напуснахме с нежелание и отбелязахме Гибралтар в списъка с местата, на които ще се върнем.
