Райко Матеев е бургазлия, който от 9 години живее в Кралство Тайланд. Той се свърза с нас, за да разкаже за своето плаване с яхта от Царево до Сингапур, както и за културата, религията и начина на живот в Тайланд. Зададохме му няколко въпроса за пътуването и книгата, която е написал за него. Сега публикуваме втората част от историята му. Първата част на интервюто можете да видите тук
За "Моята Азия"
По време на плаването от три месеца се случиха толкова много събития, че е трудно да кажа къде е било най-опасно, или пък най-красиво. Поне десетина пъти мислено се прощавах с близките си, а пък миговете, когато спирахме да дишаме от възхита, бяха двойно повече. Имаше и много смешни и забавни случки, както и събития, които те карат да се замислиш и да се промениш. В края на коварното Червено море, дълго цели 1000 мили, ни връхлята буря, която без малко да ни прати на дъното.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Бях на десен халс, когато нещо изпращя, долната шка-
торина на грота изхвърча от ликпаса и платното започ-
на да плющи, издавайки топовни гърмежи. Моментално
обърнах по вятъра, Светльо изхвърча от каютата, зака-
чи карабинера си на осигурителното въже и се захвана
да прибира диво мятащото се платно. Отново обърнах
срещу вятъра и започнах да поддържам курс, близък до
обезветряването, за да улесня титаничните усилия на
колегата си. На моменти вълните покриваха Светльо до
кръста и цели петнадесет минути той не успяваше да на-
вие непокорния грот. Не можех да му помогна с нищо,
даже и с думи. Грохотът на вълните и ревът на вятъра на-
подобяваха металургична пещ в момента на изливането
на метала. В такива мигове човек не мисли нищо, само
диво се бори за оцеляването си. С огромно облекчение
видях как най-после успя да събере и омотае криво-ляво
негодния вече грот и капнал, седна в кокпита. Обърнах
по вятъра на запад, стопявайки така трудно спечелените
мили. Спогледахме се и си казахме само с движение на
побелелите ни устни:
– Трябва да потърсим убежище!… Веднага!…
Без нашето главно платно нямахме никакви шансове
да плаваме срещу бесния вятър и да преодоляваме огро-
мните
изправени вълни...
За обратния път
Липсва ми старият, добър Бургас, с тесните си улички, няколкото кафенета и ресторантчета, в които имаше много риба. Липсват ми усмихнатите хора от едно време, приятелите, разходките до плажа, рибената чорба и книжарниците. Не съм се връщал в България вече 5 години, но като че ли виждам и чувам за известни промени в града. Отварят се нови магазини и ресторанти, улиците стават все по-чисти. Това е чудесно, радва ме. Тъжното е, че бургазлии вече не се усмихват както преди, обезверени са, все повече млади хора поглеждат към други страни и мислят за имиграция. И всички в един глас повтарят - не си и помисляй да се връщаш дори, стой си там, при палмите, морето, скаридите и рибите...
За нощния живот в Тайланд, за лейди-бойс и още нещо...
Нощният живот на Тайланд е световно известен, той е притегателната сила, около която се върти мултимилиарден бизнес и е една значителна част от тайландската икономика. Тук има всичко, за всеки вкус и желание, както и за всеки джоб. Хиляди барове, клубове, масажни салони и спа-центрове предлагат изобилие от удоволствия и екзотични тръпки. Млади момичета и момчета, или позавехнали вече нощни пеперуди със стара слава, неспирно пърхат в топлите тропически нощи и омагьосват бледоликите гости. Притежавам бар за продажба на алкохол в остров Пукет, където мили тайски момичета и момчета любезно ви посрещат и ако палавника Купидон ви простреля със стрелата си, те не биха се поколебали да се мушнат в леглото ви. В Тайланд освен прелестни жени, има също така и невероятно красиви лейди-бой. Това са момчета, които имат тяло на мъже, но душата на жена. И когато се прибавят и съвременните техники на гримиране, пластичните операции и таблетките с хормони, тогава всеки може да сгреши.
Така се случи веднъж и с мен. Преди години се бях запилял в курорта Паттая, сладка бирена омая ме носеше по среднощните улици, когато внезапно видях прелъстително създание. Самото изкушение в плът и тяло на богиня... След няколко набързо прошепнати слова се отправихме към близкия ми хотел и още от вратата страстно се нахвърлих върху съблазънта... Но какво беше изумлението ми, когато вместо аеродинамичното закръгление на венериния хълм, жадната ми ръка хвана нещо, което и аз си го имах... Никога не съм изтрезнявал за секунда, на този път го сторих. И оттогава винаги си питам, ти какво си, момче или момиче?
За читателите на Gramofona
Желая на читателите на „Грамофона” по-често да мечтаят, защото силата на мечтите е огромна.
Райко Матеев,
Кралство Тайланд
