Те се случват на вярващите, усърдните и достойните. Не ви разказвам за пръв път за семейство Михайлови и отново ще го направя, защото се гордеем, че сме техни приятели. Приятелството, мили мои в чужбина не е просто израз, а звание.

Да присъстваме в живота на такива млади хора е привилегия. Траяна и Тервел са от Бургас и живеят в Бристол с двете си сладурки Михаела и Анджела. Те са млади, красиви и се обичат. Емигранти като нас. Хора, коитo мечтаят. Хора, които помнят. Българи са, когато прекрачат прага на английската си къща. А днес ще я нарекат българска.

Ще се облекат в съвременните си български носии, Траяна ще застели с  червена покривка масата, ще нареди иконите, житото и погачата. А Тервел ще остави вратите отворени според  обичая. Father Anastasiоus ще освети новият им дом. А ние ще пръснем монети по пода за берекет и ще им пожелаем бъднини.

Защо искам да ви разкажа за тях? Защото само за седем години сбъднаха английската мечта. Да плащат за къща заем, а не наем. А защо успяха за толкова кратко време? Защото го заслужават. Какво мислят и как се чувстват на прага на мечтите, предстои да разберем.

Колко бала е вълнението?

Вълнуваме се много, освещаваме къща за първи път и нямаме търпение да посрещнем отчето в дома си, да се насладим на пречистващата сила, на енергията, молитвите и словата му. Силата на думите изречени от него ще окрили нашите надежди, ще осмисли нашето съществуване, ще ни пречисти  и ще ни благослови.

Чувствате ли тази къща като ваша?

Когато бяхме на първия оглед и четиримата бяхме единодушни, че това е нашата къща (за първи път), след доста огледи. Децата бяха във възторг, харесаха много градината, стаите, започнаха да си говорят къде и какво ще подредят. Ние от своя страна гледахме да е светло и просторно, да има добри училища за децата, читави съседи и бяхме приятно изненадани. Усетихме позитивна енергия и уютна атмосфера. Знаехме, че това е нашето място и следващата ни стъпка.

Това ли е домът  от сънищата ви?

Дори не бяхме сънували такава къща. На този етап от живота ни, да. Чувстваме се спокойни и щастливи в нашия нов дом. Той се изпълва с глъч, радост, веселие, любов и топлина. Това за нас е най-голямото богатство. Децата обикнаха къщата за няколко дни.

Как се купува имот в Англия?

Не е лесно. Когато дойдохме тук аз никога не бях учила английски. Трябваше ми една година, за да се отпусна и да започна да свързвам някакви думи в смешно изречение. Все още се боря с този език, няма научаване, но искам и не спирам да искам и да вярвам, че мога. Тервел не беше много по-далеч от мен във владеенето на езика, но не му пукаше. Трябваше единият от нас да е непукист (но не бях аз).

В нашия случай имахме късмет, че живеехме в едно и също жилище досега. Имахме наематели, работихме извънредно, нямахме време да се видим освен, за да си кажем “Добро утро” или “Лека нощ” и всеки поемаше неговите задължения.

Роди се и втората ни дъщеря, аз работех само в почивните дни на Тервел. Имаше период, в който три години не се бяхме прибирали в България, а жадувахме. По времето на ковид се възползвахме от ситуацията, учихме и продължаваме  да учим. Сменихме професии, начин на живот, мислене. Това беше и възможност да отделяме някакви средства за депозит. Открихме си спестовни сметки, които захранвахме с колкото можем всеки месец в продължение на пет години. През това време не спирахме да се развиваме и да доказваме себе си. Аз станах помощник учител, а Тервел счетоводител.

Съответно и доходите ни се увеличиха. Имали сме ситуации, в които да избираме да отидем някъде със семейството на почивка или да вложим в образование и да си стоим в квартирата. Винаги сме избирали второто, защото мислим, че това би дало по-голяма опора на децата ни в бъдеще. Знаехме какво искаме и вярвахме, че ще се случи и наистина се случи. И не е лесно - трябват много компромиси и стискане на зъби, но искам да кажа на всички българи: “Не бойте се! Щом ние успяхме, значи и вие можете, стига само да го искате и да се подкрепяте!”

По- трудно или по- лесно ще ви бъде оттук нататък?

Ние сме свикнали да се борим с живота и ще продължаваме докато дишаме. Трябва кураж, трябва да го искаш, да живееш с цялото си същество и да работиш здраво, за да се получи, а когато се получи - да си готов за новите предизвикателства и опита, който ще придобиеш.

Не знаем дали ще ни е по-лесно или по- трудно оттук нататък, но знаем, че сме поели риска, защото вярваме, че е по -доброто за семейството ни, а какво е по-важно от семейството.

Защо държите къщата да бъде осветена?

Въпреки че сме в Англия, ние не предаваме вярата си, носим я в душата си, защото човек без вяра е загубил себе си. Има хора в житейския ни път, които не разбират нашия начин на мислене, хора различни, но това не ни огорчава, а ни показва, че сме в правилната посока.

Вярваме, че освещаването на дома ни ще го пречисти от негативизма, злобата и от всички лоши очи и мисли.

Какви други български традиции и обичаи спазвате?

Българските  празници честваме  вкъщи посвоему. За съжаление, някои от тях няма как да отбележим в Англия като Сирни заговезни, Коледуване, Сурваки, Йордановден, Лазаруване, защото хората тук са от различни религии, не разбират българската, а и ние не разбираме техните. Те спазват различни обичаи, но са толерантни и приемат цялото разнообразие от чуждестранните за тях традиции.

Михаела и Анджела кои порядки харесват повече – българските или английските?

Въпрос с повишена трудност. Бих могла да обобщя така: децата харесват всичко щом е свързано със семейството, забавление и споделеност. Отворени са към света и искат да знаят и могат. Общуват с деца от всякакви култури, което им дава  добър опит и различен мироглед над света. Не съдят, а те обичат - това е най-голямата сила на всички деца.

Кое българско ястие присъства най- често на масата ?

Ох, сега като ме питаш и рязко огладнях. Няма такова ястие, което да не присъства на нашата трапеза. Ние държим на българската кухня. Обичаме много бобена яхния със зеле, свинско, мусака, пълнени чушки, питки, баници… Всички традиционни и нетрадиционни ястия се готвят в нашия дом, но не мога да не споделя, че заобичахме и международните специалитети, а също така и че англичаните обожават нашата кухня. Обикновено като идват на гости, си казват какво предпочитат, след като са опитали част от моите гозби.

От английските кое е влязло в менюто?

Fish and chips (панирана риба с пържени картофи), sausages with steamed veggies and gravy (наденички със задушени зеленчуци и грейви сос); macaroni cheese (паста с няколко вида сирена); roast meat with potato wedges, veggies and gravy (печено месо с пикантни картофи зеленчуци и грейви); jacket potato’s (печен картоф с кожичката напълнен по избор) и много други.

С българи или англичани общувате повече?

Не мога да преценя. За нас не е важен произходът на човека, а самият той. Общуваме с добри, честни и истински хора, без значение от тяхната националност. Светът е толкова пъстър, но когато даваш любов, ти се връща любов.

Право е! С любов и дълбокомислие започна тази божествена вечер. А как завърши? Децата, родителите, гостите целунахме кръста и бяхме поръсени от Father Аnastasious със светената вода. Тервел напръска ъглите, подпорите и покрива с нея, а Траяна засади китката розмарин в градината. За да се знае сега, насетне и завинаги, че това е Господня обител!

Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.