Такава я видях с очите си и разкодирах със съзнанието си. Но тя още е слънчева, ентусиазирана, мила. И красива като всяка Бургазлийка. Срещаме се пред кварталния магазин в Сарафово, където със синовете си се е отдалa на дълга почивка. А се сприятеляваме на премиерата на моя роман „Усмихни се на тъгата”. Там Даниела е по - възторжена и от мен. Бургазлийки, какво да ни правиш. От сърце се радваме на радостта на другите.
Завършва СОУ „Кирил и Методий” Бургас в профилирана паралелка с изучаване на Английски език и География. Запознава се се с партньора си, който е англичанин и са заедно от 2007 година, а шест години са живели в България.
Усетила, че мога да попитам Даниела Жекова всичко, започнах така:
Много хора смятат, че партньорството с чужденец, всъщност е партньорство по сметка. Има ли истина в това?
Със сигурност не мисля, че партньорството с чужденец е партньорството по сметка, разбира се всеки човек е индивидуален, но аз вярвам в любовта и че на всеки е отредено да срещне половинката си, сродната си душа поне веднъж в живота, без да пита за раса, произход, националност и така нататък..
Как се запознахте?
Запознанството ни беше доста интересно, преди около шестнадесет години, колко бързо минава времето нали, Нели…? Работих като сервитьор в ресторант в моето си морско бургаско кварталче. Нямаше как да не забележа и чуя смеха на тези „луди англичани“ (и до ден днешен партньорът ми се нарича „луд англичанин“ на български с доста смешен акцент). Бяха редовни клиенти, трима приятели - общителни и любезни. През цялото време се смееха и забавляваха със странния си хумор. Казаха ми, че са влюбени в България, а Ричард в мен, защото учтиво ме помоли за имейла ми (тогава нямаше социални мрежи). Започнахме да си пишем и опознаваме цяла година и половина и четиринадесет години по-късно вече сме семейство и най-добри приятели.
Каква е причината, освен любовта, да живеете в България?
Ричард беше пътувал почти из цялата страна, обикна природата, красотата ѝ, бита, хората по селата. Имаше английска общност по това време, бум на имоти, за жалост кризата 2008 -2009 принуди много англичани да заминат. Нямаше работа и затова 2013 се наложи да дойдем тук във Великобритания. Преди аз да замина бяхме разделени за около шест месеца. Трудно ми беше да направя крачката, да оставя семейството си, приятелите и морето ....
Правилен или грешен беше този избор?
Ммм, интересен въпрос. В момента съм със смесени чувства от всичко, което се случва напоследък… Направи ми изключително впечатление отношението на хората през месеците, които прекарах в Бургас. Те са станали по-учтиви, по-усмихнати и любезни. Като че ли още повече ми липсват България, семейството, приятелите и тъгувам…!
Тъгуваш за България, нали?
Да! Защото аз зная, че друга родина няма да имам. Живея в Англия и там са родени децата ми, но сърцето ми е в България. Щастлива съм, когато се връщам и тъжна, когато си тръгвам. Гледката, излитайки от слънчевия Бургас спира дъха ми: от едната страна морето и Странджа планина, отсреща Атанасовското езеро и червените солници, от другата страна пъстроцветните полета…! Тъгувам за България и за нашето море. То ми липсва най-много от всичко...
Бургазлиите зад граница, които интервюирам също тъгуват за морето. Всички пътуваме по света, любуваме се на морета и океани с жълти, бели, розови пясъци, но нашето море ни привлича и се връщаме отново и отново. Защо?
Хемингуей е казал, че всичко, което е далече от морето, е провинция. За мен всичко, което е далеч от Бургас и морето е провинция. Смятам, че всичко, което е близо до морето, е душа. То си е цяло вълшебство! Ние бургазлиите, хората на морето сме специални като шарена палитра в 51 нюанса , които не могат да бъдат описани с няколко думи. Лесно забележимо е, че си го търсим и носим навсякъде със себе си.
Погледни някой бургазлия в очите, там има емоция, страст и блян, сълзи и смелост, но никога омраза. Те са любов. Едно е да обичаш морето, друго е да си част от него. И един ден, скитали по света бургазлии, завръщайки се дори и в студената зима, сваляме обувките на плажа, за да го усетим.
Най-вероятно е студено, то това не е лудост, просто няма нищо по-сладко от соленото бащино огнище...
Къде освен в България почивате с партньора ти?
Партньорът ми много рядко ходи в България, ходихме преди пандемията доста често до Корнуол (там е роден и партньорът ми) това е графство в Южна Англия, намира се на океана, много е красиво също, но въпреки всичко не е Бургас
Ричард говори ли български?
Говори много малко
А синовете ви?
Да, момчетата ми говорят много добре български, не бих искала да забравят корените си, откакто са родени използваме всяка възможност да си идваме в България.
Какво от нашите традиции спазвате?
Опитвам се да спазвам повечето от българските традиции, въпреки че живеем в малко селце близо до Тоунтън. По Коледа правя сърмички, Нова година посрещаме с баница с късмети (Ричард не обича баница). Не мога да не спомена и мартеничките, с инициали на нашите имена, които бях поръчала преди няколко години на една красива българка, живееща не много далеч от мен в Англия. Тя се оказа правнучка на прекрасния дядо Дойно - душа човек. (Бог да го прости).
Всички деца и хора от улицата го обичаха. Беше ни съсед в Сарафово и много добър приятел на баба ми и дядо ми, които за жалост също не са сред живите. Тази красива жена на име Мартина се оказа вашата дъщеря Нели, колко малък е света, наистина...!
За Великден пък боядисваме яйца, с децата, правим козунаци и дори за Никулден последният път правих шаран по бургаски.
А от английските традиции, коя ти допада?
Почитаме традицията на английската вечеря в неделя и коледната също, но Бъдни вечер си е и задължително по български.
Английската кухня намирам за леко скучна, затова готвя овчарския пай, пастите им с пълнеж от телешко, телешки стек.
Даниела, да си призная и ние приготвяме английска закуска, но за английска вечеря и коледен обяд не съм чувала. Ще разкажеш ли на нашите читатели?
Хах! Английската вечеря се яде по принцип в неделя. Приготвя се по избор от варени /задушени зеленчуци броколи, моркови, карфиол, грах, пъщърнак (който може да се полусвари и след това с малко мед да се запече във фурната), също така използват един интересен зеленчук - брюква или жълта ряпя. Той се вари и после става на пюре, като към него се добавят малко масло и черен пипер. Така към зеленчуците се приготвя печено месо по избор отново: телешко, свинско, агнешко, пилешко. Добавят Йоркшърски пудинг- тестени късчета от яйца, брашно и мляко и заливат със сос грейви, който може да се купи от всеки супермаркет.
Разликата между английската и коледна вечери е, че на Коледа размера на порцията е 2 пъти повече. Приготвя се с 3 вида меса, най-важна е пълнената пуйка с дроб - агнешки, или телешки и печени кестени. Към коледната вечеря се добавят и вкусни прасенца обвити с бекон, наричат се pigs in a blanket или в превод прасенца в одеалца.
Така без да искаме ви дадохме идея за коледната трапеза, която Даниела ще украси с баница и сърмички. Какво друго обичате да похапвате от българската кухня?
Доста готвя от българската кухня - кавърма, мусака, телешко варено (донесох си от България тенджера под налягане), боб, супи, правим с децата кексове, рогчета и милинки, имам вкусни изпробвани рецепти.
Отделихме достатъчно време за ястия, но Даниела не е само перфектен кулинар, всеотдайна майка и любима, тя е успяла жена. А за успеха инвестира време и усилия в своето образование. С ентусиазма и енергията на Бургазлийките тя завършва няколко курса, два колежа и придобива сертификат за преводач в международно училище за лингвисти. От четири години работи във фирма за преводи Da languages.
Похвален е трудът, който си положила за да се реализираш в страна с различно образование, политика и закони. Удовлетворява ли те професията, която упражняваш в момента?
Фирмата ни работи предимно със здравеопазването и социалните грижи.
По принцип трябва да спазвам пълна поверителност и нямам право да разказвам индивидуално за случаите, но са тежки, като например веднъж трябваше да съобщя лоши новини, също така съм присъствала на няколко операции. В процеса на работата се държа професионално и далеч от емоции, но дълго преживявам всичко и не мога да забравя. Да. Чувствам се удовлетворена, че помагам на сънародниците си, да решим проблемите и разсеем тревогите, да им дам надежда, да се посмеем ако можем и да поговорим на български. И ние си общуваме на български.
Даниела, ти спомена, че Англия няма да стане твоя родина. И не е нужно, защото ти живееш в своята България на Острова с езика, на който учиш децата си, обичаите, които тачиш, ястията с които гощаваш и българите на които посвещаваш труда си…! Защото си Благородна - такава те видях с очите си и разкодирах със съзнанието си. Пожелавам ти здраве на теб и момчетата ти и се надявам да се видим на нашето море следващото лято.
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.
