Георги и Вили Спасови са заедно вече 44 години. С тях сме приятелски семейства. Той беше готвач на кораб, а тя касиер в стола на пристанището - до 25 ноември 2010 година когато заминаха за Съединените Американски Щати при дъщеря си. Тя е американски гражданин и им издейства десет годишни зелени карти от програма за събиране на семейството( родителите имат право да ги получат до три месеца,а другите членове до десет години). Сега Жорката, който е на 67години  работи като хоусмен в Хемптан хотел, а Вили на 62 е детегледачка. 

Помня, че се шегувахме какво ще прави Жорката като се пенсионира и после научихме, че сте заминали. Това може да се нарече авантюра, но на шестдесет години си е направо подвиг. Как  вземахте това решение? 

-  С много диалози и премисляне ,,за и против". Когато получихме мечтаните зелени карти шест месеца умувахме дали да предприемем тази стъпка. Но това бяха усилията на дъщеря ни и решихме, че е грехота да ги пренебрегнем. Бяхме длъжни да опитаме и не  съжаляваме.     

Защо оставихте строежа на хотела в село Равда незавършен, заключихте апартамента до Морската градина и отпътувахте към неизвестното?

 -  Защото с труда си и всички спестявания успяхме да стигнем до груб строеж и без никаква перспектива за напред.

Колко беше трудно в началото? 

-  Беше много трудно, защото не говорихме езика. Посещавахме безплатни курсове и сега почти се справяме сами. Шест месеца живяхме при дъщеря ни. Аз се грижих първоначално за две деца на нейни приятелки, а Жорж след седмица започна работа. Имаше време, когато работеше на три места. 

Опиши моля те с няколко думи САЩ , щата Колорадо и Steamboat Spings- града в който живеете. 

-  Колорадо е планински щат, а нашето градче е курортно селище. Имаме 196 писти през зимата, през лятото любители, професионалисти и туристи се спускат с лодки и по река Ямпа, а есента ловуват. Почти през цялата година има хора и много работа разбира се.


Вили, ти си отгледала от бебета докато тръгнат на училище 3 български момиченца и 5 момченца, 1 бразилка, 2 колумбийчета, 2 момиченца от Чехия и 5 американчета и си ги научила на български език и българска храна. Много често родителите звънят да питат как да направят попара, или каква супа са яли децата. Не е ли уморително на тази възраст да превърнеш грижите към децата в професия? 

-  Винаги съм обичала децата и затова отгледах толкова много и продължавам. Основното ми правило: гледам ги с прегръдки, целувки и с думите ,,обичам те". И това работи-повярвайте, а дните ми минават бързо и щастливо. Мисля че съм благословена с толкова много любов около мен. С родителите на децата изградихме новото ни голямо американско семейство. 

За шестдесетия си юбилей получаваш като подарък от дъщеря си пътуване до Лас Вегас. Какво е усещането да си там? 

 -  Тук подаръците от любов и признателност са нещо обикновено, но преживяването беше неповторимо. Чувстваш се космополитен. Има хора от цял свят. За някой хазартът е професия, за други хоби, за трети начин на живот . И ние поиграхме на рулетка в хотел Беладжи (където бяхме отседнали с Жорката ), но знаехме, че нашият късмет се нарича труд. 


Жорката претърпя сърдечна операция. Има поставени три байпаса. Каква е медицината и социалната политика в Щатите? 

-  Ще оставя Вие да решите. Преди 3 години и 4 месеца на 14 февруари Бог, Св. Валентин и професорът от най добрата сърдечна клиника в Колорадо направиха най- големия подарък в живота ми. Спасиха човека, когото обичам вече 44 години. Операцията беше 6 часа като на всеки час излизаше сестра да ни информира, а ние- аз, децата ми и всички наши близки в САЩ  се молихме и чудото се случи. Когато професорът каза, че всичко е ок, ние бяхме най- щастливите хора на земята. След 8 дена го изписаха. Нямам думи, с които да изразя благодарностите си за грижите към него и вниманието към мен и децата ни.

Аз се грижих за Жорж 1 месец, заедно със медицинска сестра, която идваше за раздвижването, а през това време родителите си помагаха да гледат децата без да търсят друга детегледачка, с което ни показаха колко сме важни и колко държат на нас. След 3 месеца Жорж се върна на работа и към нормален начин на живот, без цигари разбира се, а след 6 месеца можеше да си позволява и по 50 гр. уиски. Тогава нямахме застраховка, а цената на операцията и възстановяването беше 300000$, но отново дъщеря ни намери благотворителна организация, която плати цялата сума. Ето това е Америка и американците за нас, приятели!

 Похвали ми се, че сте си купили въдици и вече ходите за риба.Така ли минава почивният Ви ден? 

-  Да, ходим на къмпинг, ловим риба (тук има много езера) и пием коктейли на брега на реката. 

Дъщеря Ви живее тук , а синът Ви  идва да работи през зимата. Къде ще се съберете  заедно, тук или в Бургас? 

-  Надяваме се да се съберем всички заедно тук, като едно голямо семейство. Шест години чакаме последната зелена карта на сина ни и е въпрос на време(може би догодина)  и тази мечта да се сбъдне. 

Какво са за теб САЩ?

-  За мен Америка сбъдва мечти. Работиш ли здраво, уважават труда ти. Повярваш ли си, можеш да постигнеш всичко. С парите от Америка завършихме хотела в Равда, а тук си купихме апартамент. Сега работим по-малко и се радваме на старините си. Доволни и щастливи сме, не искам нищо друго, освен Бог ни даде поне още двадесетина години  да сме заедно с Жорката - моето момче! 

Благодаря на Вили за отделеното време. Пожелаваме си да се чуваме, не само по празниците и да се видим, но не в Бургас. Остава ни да чакаме падането на визите.

В рубриката "Бургазлии зад граница" всяка седмица с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е на 53 години от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.