Най-вълнуващото отбелязване на “Деня българската азбука”, която дава писменост на всички славянски народи беше посещението в Стратфорд ъпон Ейвън – английския град, където е роден и към който в края на живота си се завръща Уилям Шекспир. Градът пази атмосферата на XVI век със старите тюдорски къщи, тесните улици и дървените фасади. Най-вълнуващо беше да видим къщата, в която е роден Шекспир през 1564 година. Интересен факт е, че през 19 век тя едва не е била разрушена. След обществена кампания, подкрепена от Чарлз Дикенс, сградата била купена и спасена като национален паметник. Тя е типична постройка с бели стени, тъмни дървени греди и ужасно ниски тавани. “Тогава хората са били по-дребни.

”В нея могат да се видят стаите, в които е живяло семейството му, старинни мебели, дървени легла, кухнята и работилницата на баща му Джон Шекспир, който изработвал луксозни кожени ръкавици. Тогава един чифт е струвал сегашните 800 паунда. Къщата е сравнително скромна, но показва живота на едно заможно семейство. Стъклото е било много скъпо, затова прозорците са с решетки на миниатюрни стъклени квадрати. Зимите са били изключително студени- до минус 20 градуса и във всяка стая има камина. В момчешката стая на едно легло са спали Уил – както е споменат в повечето регистри в града с двамата си братя. Те са спели полу седнали, както всички по това време, защото се е вярвало, че се диша по-лесно и така се предпазват от болести.

На осемнадесет години Шекспир се жени за Ан Хатауей – която е била по-възрастна от него със седем години. Имат три деца – Сузана и близнаците Хамнет и Джудит. Живели са в една малка пристройка в родната му къща, а по-късно заминават за Лондон. Там той става актьор, писател и създава пиесите „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и “Крал Лир”.

След успеха си в Лондон Шекспир се връща в Стратфорд и купува голяма къща, наречена New Place. По негово време това е била една от най-внушителните къщи в града и е показвала колко богат и уважаван е станал. Самата сграда вече не съществува, но мястото е запазено и днес може да се видят основите, градините и археологически останки. Там човек усеща друга страна на Шекспир – не момчето от малък провинциален град, а успешния драматург и театрален предприемач, който се е върнал у дома като заможен човек. Интересен факт е, че Шекспир не е бил само писател, а и съдружник в театралната трупа “Lord Chamberlain’s Men”, която играела в театър “Глоуб” в Лондон. Той притежавал дял от театъра и печелил не само от пиесите си, но и от представленията. Това му носело големи доходи.

Посетихме и църквата Holy Trinity, където Шекспир е кръстен и по-късно погребан. Той е починал на 52 години. Църквата е построена в готически стил, с високи каменни арки, цветни витражи и спокойна атмосфера. Гробът му се намира близо до олтара – място, което по онова време било запазено само за важни хора. Над гроба има бюст на Шекспир с перо в ръка. Най-известното нещо е надписът върху гроба му, за който се смята, че е написан от самия него. В него той предупреждава никой да не мести костите му. Текстът гласи, че благословен ще бъде този, който пощади камъните му, а прокълнат – този, който размести костите му. Заради това предупреждение гробът му никога не е бил отварян напълно. В църквата се пазят копия от енорийския регистър в които са записани кръщението, погребението на Шекспир и неговото семейство.

Във витрина видяхме и завещанието на Шекспир, в което освен една трета от имуществото му по закон, той завещава на съпругата си “второто най-добро легло” – вероятно е било брачното ложе. По това време леглата били скъпи и високо ценени. Шекспир остава по-голяма част от имуществото си на двете си дъщери Сузана и Джудит. Синът му Хамнет умира на 11 години. По-голямата част получава Сузана, като по-голямо дете – имоти и земи в Стратфорд и собственост в Лондон. Джудит получава пари и “широка сребърна позлатена купа”. В завещанието е спомената оцелялата сестра на Шекспир, Джоан, нейните синове, както и внучката му Елизабет.

Целият град е свързан с името на Шекспир. В музеи са превърнати къщата на съпругата му Ан Хатауей, местното училище, в което е учил латински, риторика и класическа литература. Интересен факт е, че не е продължил образованието си в университет – нещо необичайно за човек, който ще стане най-известният английски драматург. Театърът “Роял Шекспир къмпани” също е част от културното наследство там. Но градът живее и в своя ритъм.

В родната къща на поета на всеки двадесет минути се играе представление, мъж на кокили рекламираше изложение на ретро автомобили, по бреговете на река Ейвън децата се забавляваха в увеселителен парк, влюбени наемаха лодки, за да се разходят, но най- важното беше загрижеността за благосъстоянието на хората. Последната сграда, която ни направи впечатление, беше от 15 век. Историческият дом "The Almshouses”– благотворителен приют за бедни и възрастни хора, построен през 1428 година от религиозно братство Guild of the "Holy Cross”. Намира се близо до училището на Шекспир, а по негово време такива къщи са били на повече от 100 години. Днес домът все още функционира като защитено жилище за възрастни хора. Някога е имало 22 малки жилища за около 24 души. Сега са около 11. 

Разходката из Стратфорд показва не само местата, свързани с него, но и цяла епоха от английската история. Уникално беше усещането, че човек върви по същите улици, по които преди повече от 400 години е вървял най-известният драматург в света. Преживяването беше неописуемо и аз се опитах да Ви пресъздам емоцията от този ден. Надявам сте я почувствали!

Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Автор на няколко книги и пиеси.