Младежкият лидер на СДС Дончо Златев разпространи отворено писмо до журналиста Петър Волгин. Причината са думи на Волгин, който казва, че като Мартин Лутър Кинг има една мечта, а именно да се запознае с автентичен антикомунист. Публикуваме отвореното писмо на Дончо Златев без редакторска намеса.

ОТВОРЕНО ПИСМО

до г-н Петър Волгин

Уважаеми, г-н Волгин! Разбрах, че искате да се запознаете с автентичен антикомунист. Но такъв, който да не бил член на БК(С)П, чийто родители също не са били членове на БК(С)П и не са имали нищо общо с номенклатурата преди 10-ти ноември.

Е, ето ме – Дончо Златев, младежки лидер на СДС. Роден съм през 1990 г. и технически няма как да съм бил член на БКП, но и на производната й БСП също не съм бил. И родителите ми не са били. Не са получили куфарче, не са приватизирали някой комбинат, не са заемали каквито и да е било публични длъжности, нито те, нито аз сме имали някакви привилегии. Та в този ред на мисли отговарям напълно на Вашето изискване – антикомунист, който няма номенклатурно-комунистически произход.

Предполагам, че ще Ви е странно как един млад човек, завършил висше образование, пътувал в Чужбина и видял това-онова, изобщо може да се самоопределя като „Антикомунист“. 

Повярвайте ми, дълбоко убеден съм, че ако хората са информирани достатъчно за този период от историята на България, то българското общество ще е антикомунистическо по презумпция.

Причини само да искате:

В икономически план – три фалита на държавата. Важно е петилетката да е изпълнена, но не е от значение качеството. Който откажел да влезе в „социалистическото чудо“ – ТКЗС, бил бит и тормозен докато не подпише, че е съгласен. Свободното движение на хората – само ако ЦК на БКП или ДС ти разрешат. Свободата на словото – пълен абсурд. Свободата на частна инициатива – порок. Комунистическият режим е изселил над 7000 семейства с над 24 000 членове от големите градове и граничните зони след 9 септември 1944 г., защото ги определя като „близки на изменници на родината“.
Народният съд и Концлагерите в Белене и Ловеч (и много други), които почернят живота на хиляди български семейства. Само за 8 години (от 1948 г. до 1956 г.) над 20 000 души са изпратени в лагерите на смъртта. Някой изследователи смятат, че през тези лагери са минали над 200 хиляди души.

Че нали именно комунистите в България, по заповед от Москва, не само предадоха сънародниците ни във Вардарска и Егейска Македония, но се опитаха насилствено да „македонизират“ Пиринския край (днешен Благоевград) и същите тези комунисти предадоха костите на великия български революционер Гоце Делчев на Титова Югославия, за да подхранват изтриването на българското самосъзнание на хората във Вардарско.

Мога да изброявам много причини още. Докато има хора, които да прехвалват живота в периода 1944 – 1989 г., да внушават, че това е било „нов златен век“ на нашата родина и че „При бай Тошо беше по-добре“, ще има и такива, г-н Волгин, като мен, които ще се интересуват каква е обективната истина за този период и няма да спират да я споделят, защото само ИСТИНАТА ЩЕ НИ НАПРАВИ СВОБОДНИ.

Между другото на 23 август отбелязахме Европейския ден за почит към жертвите на комунизма, фашизма и всички тоталитарни режими. Искрено вярва, че червената и кафявата чума са оставили един и също отпечатък в историята и, повярвайте ми, той не е положителен.

Аз съм направил своя житейски избор и той е: Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Аз съм просто човек! А Вие?
 

С уважение,

Дончо Златев