През миналата година при регистрирани 2 024-ма майстори има едва 28 чираци, което на практика означава, че няма кой да наследи занаятите. Данните представи в Бургас историкът д-р Атанас Орачев, който изследва региона на Странджа, развититето и отмирането на занаятите там.
Изследването на д-р Орачев е част от българо-турски проект за запзването и развитието на занаятите в пограничните райони. „Важно е да включим комшиите в спасяването на Странджа, в сравнение с нас те имат перфектно законодателство”, е мнението на историка.
В южната ни съседка например, тенекеджийството и автомонтьорството са признати за занаяти, а в България това не е така. Ние сме изгубили търговското в много от занаятите си и ги развиваме по-скоро като изкуство и нещо художествено, докато за Турция те са истинска индустрия, отчете д-р Орачев.
В рамките на проекта България и Турция ще издадат общ наръчник за занаятите в Странджанско. „Хубавото е, че при нас са запазени занаяти, които напрактика са отмрели в Турция и обратното. Там има съхранени занаяти, които вече не се практикуват у нас”, допълни Атанас Орачев.
Според него, за да запазим своите занаяти, първо трябва да се научим да се солидализираме и да остояваме интересите си. Тук е и ролята на занаятчийските камари, които могат да обединяват хората, смята Атанас Орачев.
За да се възродят занаятите в Странджа обаче е много важно да се подобри инфраструктурата, трябва да се възстанови и пристанищната система, защото странджанските майстори основно правят продукция за износ. Вътрешният пазар по традиция е слабо развит, смята д-р Орачев.
