„В малкото казино до морето,
до морето в малкото казино
идваха моряци отдалече,
за да пият свойта чаша вино...”
Точно в това бургаско казино до морето, възпято от Христо Фотев и сега превърнато в красив културен център, по чаша вино пиха не моряци, а приятели и почитатели на поезията.
Те се събраха на специална церемония – коктейл, на която бе отчетен Националният конкурс за поезия на името на поета. Тамада на церемонията, която бе и негов замисъл, бе популярният композитор Руслан Карагьозов. 
Припомнихме си стихове на Фотев, а емблематичното му стихотворение „Господи, колко си хубава” бе не само поднесено в изпълнение на актрисата от бургаския театър Зорница Константинова, но и изтанцувано от солистите на балета на държавна опера – Бургас Галина Калчева и Стоян Фъртунов. Музикалният фон на събитието даде струнен квартет „Вива”. Изненадата бе включването на художника Атанас Стоянов, който по време на своеобразния спектакъл нарисува портрет на Христо Фотев. 
Така обещанието на Руслан Карагьозов да събере няколко изкуства за финала на поетичния
конкурс бе изпълнено. Журито, поставено на почетно място също имаше своята роля – всеки от неговите членове сподели впечатленията си от представените поетични книги. Общото и най-хубавото от споделеното бе, че съвременната българска поезия е на много високо ниво и, че има много талантиви автори. Номинираните 6 от общо 49 поети, сред които бургаските автори Роза Боянова и Иван Сухиванов, получиха своите дипломи, което само по себе си е признание за подобаващото им място в българската поетична палитра. Наградата обаче е една и тя бе връчена от заместник-кмета на Община Бургас д-р Лорис Мануелян на Аксиния Михайлова за стихосбирката й „Разкопчаване на тялото”. 
Освен паричната награда тя отнесе със себе си пластика от Съюза на българските писатели, традиционни съорганизатори на конкурса и прясно нарисувания портрет на Христо Фотев. Развълнуваната поетеса, автор на пет поетични книги, призна, че се е пробвала и във второто издание на този конкурс, но в конкурсите не е най-важна номинацията или наградата, а това, че се застава зад определена поетика. Все пак – тази награда със сигурност ще сложи своя отпечатък върху поетичното бъдеще на Аксиния, затова нека й пожелаем докосвания до все повече човешки души, които чрез споделените нейни думи опознават себе си.
