На 12 април - Велики Четвъртък от 18.00ч. в Драматичен театър "Адриана Будевска" ще се състои премиерата на комедията "Службогонци" по Иван Вазов. Тази творба на патриарха на българската литература не е играна повече от 30 г. в Бургас.
Сега класическата творба е възкресена от Младежката театрална школа при МКЦ. Съчетаването на колоритните образи на Вазов с неочакваната и талантлива интерпретация на младите актьори, които са от почти всички бургаски средни училища, ражда един интересен и забавен модерен спектакъл. Съчетаването на ярко комедийното с пластически етюди, песни и танци поставя на младите актьори най-високи критерии, а когато към това се прибавят трагикомични и философски послания в нормалната продължителност на един театрален спектакъл, изискванията към тях стават почти професионални. На тези високи изисквания младите театрали отговарят с голяма амбиция и талант. Постиженията им са безпрецедентни. Младежката театрална школа на Бургас е спечелила всички престижни награди от всички категории на своето любимо изкуство. За трети пореден път вече школата е сред топ наградените на международните младежки фестивали в Бургас, Русе и Варна. Най-голяма е наградата на многобройната им публика – аплодисментите и усмивките, които изпълват неизменно театрална зала.
Това е четвъртият оригинален проект на режисьора Румен Велев с младите театрали. След успешните постановки по автори като Стефан Цанев, Уди Алън, Ст. Л. Костов с интерес се очаква и тази Вазова творба, която е може би най-яркото цвете в българската
комедиография и дава възможност за ярки изяви на артистичните дарования. И този път Румен Велев избира трудният, но атрактивен жанр - музикален фарс.
Представете си:
Под звуците на кан-кана пъстра менажерия от образи обграждат дома на един министър в зората на българската държавност. Всички скачат, разкършват тела, пируват…. Като пир по време на чума се носят трелите на веселата музика… Криза е, но какво е човек без забава и веселие? Тълпата иска хляб и зрелища… Толкоз! И не е важно какво имат под шапките си. Важни са перата върху шапките, магазините, колите, жените… Звуците на кан-кана… Животът е песен и танц! Животът е зумба! Но за да има всичко това тълпата иска само едно: служба!
„Ах, служба, служба, слуууужбичка
Ох, мъни, мъни, мъни, мъъъничка”….
Пеят и играят в захлас. И разбира се, службите се уреждат под масата, на тъмно, с подобаващи дебели пликове… Менажерията от образи „расте, увеличава се всеки ден и час… Тъй е било до сега, тъй ще бъде и занапред… Всички участваме в разпространението на заразата… Губим цели поколения, като ги правим неспособни за труд и честност… Възмутително!...” Това го е казал Вазов преди повече от 100 години. За съжаление нищо не се променило в манталитета на българина . Вазовите образи са ярки. Много ярки. И нелепи. Много нелепи. И смешни. Много смешни! Но, всъщност, на кого се смеем?...
