
Общуването с поезията винаги е празник. Затова тъгата отсъстваше в поетичната вечер, събрала приятели, колеги, близки и приятели на Янаки Петров – нежният и мъдър творец, който обичаше истинските думи и ги редеше красиво и искрено. Издадената за неговата 65-годишнина стихосбирката „В тъмнината осветен отвътре „ е много повече от словесен паметник . Тя го възкресява за тези, които са го познавали като човек и поет и го открива за родените по-късно.
Книгата, издадена от „Балтика 2002” с подкрепата на Община Бургас, събира между кориците си животът на Янаки Петров, претворен в поезия от висока класа. Там са откровените изповеди и прозрения на жадният за красота и обич човек, там са разочарованията и надеждите, които ни държат изправени и ни карат да вярваме... Там са уроците на цветята, преподадени от уникален учител... Там блика любов!
Припомнихме си, а и преоткрихме Янаки Петров чрез стихове, поднесени от актьора Валери Еличов и младите поети от литературно студио „Митични птици”, чрез спомени, споделени от поетите Манол
Манолов, Стоянка Грудова, Дена Джелебова... „Янаки е пример за човек, осъзнал творческата си мисия, слял живот и поезия с високата отговорност на твореца пред историята. За него писането бе безпощаден публичен анализ и саморазголване. Той постигаше истинност на словото, пречистваше се със стихове и това е най-хубавата му странност” – сподели в своите „Думи за поета „ Стоянка Грудова.
Съвсем съзнателно в книгата са представени събраните творби на Янаки Петров, а не избрани от тях. Заглавието е взето от едно стихотворение на поета и то наистина представлява обобщения образ на поета. Според редактора на книгата Росен Друмев тя приютява почти цялото творчество на Янаки Петров, за да се види трудния и мъчителен път на поетичното и човешко израстване. От „Зимна птица” до „Отвсякъде човекът е мишена” и „Урокът на цветята”. Това обаче е творчество за пораснали. Децата го знаят като Чичо Чичопей . За тях той е написал 13 книги. И въпрос на време е те отново да бъдат върнати към живот . В това ни увери съпругата на поета Дора Петрова, която благодари на всички, допринесли за издаването на събраните му творби.
А сега е май. Цветята се усмихват отвсякъде... Очите им искрят! Виждаме ги и ги разбираме. Може би точно защото поетът ни увери: „ През очите на всички цветя ще ви гледам, когато умра!”