

В известен смисъл изложбата е малко по-различна съвместна изява. Анета Краева е направила опит и за рисуване с думи, като словесна илюстрация към живописните платна. Изложените творби и на двамата творци са създадени през различни периоди. Темата е, която ги обединява, но ракурсите са различни. Както и размерите на картините. Най-голямото платно е на Роджер – „Апотеоз на морето”. Мащабът му определено засилва внушението.
Картините на Анета и Роджер си хармонират по невероятен начин. Ефирното, почти наподобяващо акварел докосване на творбите, излезли изпод женските ръце се допълва от
мъжкото усещане за море, същевременно нежно и страстно, с леки намигвания в експресията на цветовете и мазките. Няколко пластики на Роджер Краев недоловимо допълват това общо звучене на песента на морето, с всички нюанси на чувство, съзерцание, размисъл, отзвук... с всички състояния, предизвикали тръпката да се пресъздаде диханието на тази синя безкрайност...
Обратно на обичайното, Анета Салабашева откри изложбата самостоятелно. Нейното поетично слово резюмира творческото натрупване и конкретно – настоящия му резултат. „Тази изложба се явява продължение на извървян в годините творчески път на двамата автори. Всеки един от тях със собствен стил и емоция е уловил песента на морето. От изумруденото зелено на „Дълбините” в „Диалог с морско конче”, през бурното синьо на „Вълната”, до притихналите в утринна дрямка „Бряг” и „Утро” и унесените, топли и нежни „Пътуване с утрото”, „Утринен бриз” , „Апотеоз на морето”, или може би „Апотеоз на любовта....”
За семейство Краеви морето е съдба. Родени и израснали в този град, те завинаги са свързали живота и изкуството с морето, за да нарисуват вечно живата и недоизпята „Песен на морето”.
Със сигурност те ще продължават да доказват, че морето е любов и, че Шилер е прав като твърди: „Животът е сериозен, изкуството – радостно!”
Няма коментари