Току що се прибирам от училище „Климент Охридски” в Бургас, където изпращах детето си на „Зелено училище”, пред сградата на учебното заведение беше спрял автобусът, който щеше да ги извози до базата, около 100 човека родители и деца се бяха събрали около него. В един миг отнякъде с бясна скорост ни връхлетя тъмно син Форд Екскорт с регистрационен номер А4554.. останалите букви от номера не успях да видя. Едвам успяхме да се отдръпнем, но една от майките пострада, блъсна я странично и си натърти крака.
Шофьорът не спря, ниото намали, ясно беше че бързаше да мине през тълпата без да мисли, че това са живи хора, и деца. Обадихме се на 112, записаха номера, описанието на автомобила, нашите имена и мястото, на което се случи инцидентът, помолиха да изчакаме.
Чакахме около половин час- никой не дойде и се
разотидохме, беше студено и всеки брзаше за работа. Звъняхме по телефона аз като свидетел и пострадалата майка, като потърпевша, отговорът на полицаите беше, че не могат да започнат разследване, защото не сме останали на мястото на инцидента. И дотук.
Пиян, дрогиран, безотговорен, безсъвестен или просто нервен- този човек ще остане ненаказан, дори няма да го потърсят и да видят кой е. Може би трябваше да убие някоя майка или още по-лошо да смаже дете, за да се задейства разследване. Може би очакват да има физическо нараняване и тогава да се намесят, а психическото нараняване, уплахата, ами онези разплакани детски очи, които гледаха от прозореца на автобуса как неговата майка едвам сдържа болката си и сълзите си, за да не притесни детето си преди да го изпрати на лагер. Но както и самата майка казва, това е България, навън нямаше да се случи.
Снимка: http://incidents.actualno.com
