В авторския си концерт Светлана Стоянова преплете легенди и песни
Така Светлана Стоянова започна своя авторски спектакъл, в който сплете разкази за своите родови корени и песни, родени от нейния път през годините – от началото до днес. Тя преведе публиката, изпълнила салона на читалище „Фар” през времето. Сладкодумно разказа за първооснователя на рода, пра-пра-прадядото Петро, чието име носи прохода Петрохан и който е завещал на няколкото поколения, носещи името Петър волята да се борят, да не коленичат... И да помнят, че камъкът си тежи на мястото! Пряко родство я свързва с поп Сава Катрафилов, чиито паметник е поставен в Морската градина на Бургас. Историята на рода й е свързана с още един проход – Върбишкия. От нейния разказ оживя образът на Мария – една изключителна българка, която, въпреки, че е открадната, за да бъде една от жените в харема, съхранява своята вяра и я предава на сина си Петър, също откраднат от един пазар, който отглежда с много любов.
Невъзможно е да бъдат предадени разказите на Светлана, но може би един ден тя ще се реши да ги опише, за да останат в хрониката на рода й. А със сигурност ще създаде още песни, с които да допълва разказаното, както направи на първия си авторски
концерт.
Не е случаен интересът й и към народните песни. Тя изпълнява и разработва образци от песенния ни фолклор, които не са особено популярни. И които по някакъв начин също я свързват с миналото на рода.
Предпочитанията й към руските песни, които изпълнява великолепно също имат своя история. Чрез една рускиня, приятелка на баба й за пръв път се докосва до културата на тази огромна страна. С течение на времето научава все повече и обогатява репертоара си с песни на Висоцки, Биркин, Окуджава... За интерпретацията й помага и владеенето на езика.
Всъщност, Светлана създава авторска музика по чужди текстове, а това е по-трудно, отколкото да изпееш своите думи. Съчетанието на текст и мелодия в нейните песни и самото изпълнение въздействат като неделимо цяло. И това вероятно е така, защото тя посяга към даден текст, когато го усеща като свой.
Потомците на Светланиния род са разпръснати из цяла България, но тя е първата, която идва в бургаския край. 
в Търговище, Светлана живее със семейството си в Бургас от 1999 година. Разностранните си умения изразява в музиката и в интериорния дизайн, заедно със спътника в живота си – художникът Атанас Стоянов. Създава и песни по негови текстове. Пее на фестивали, записва музика... Колекцията й от отличия е впечатляваща! Освен това танцува, отделя време и за ветроходство и уиндсърф... Извън всичко това е прекрасен човек и приятел, и всеотдайна майка. Дали двете й дъщери ще обикнат китарата както нея, ще покаже времето.
