Кино и литература събраха десетки ученици и гости в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас в навечерието на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. Те издигнаха листи с надпис "Ние помним" за голяма обща снимка. Така се включиха в глобалната кампания на Световния еврейски конгрес, с която младите демонстрират нежеланието си подобни геноциди, войни и антихуманни изяви да се повтарят.
На събитието, организирано от Центъра за еврейско-българско сътрудничество "Алеф" и бургаската писателска общност, бе представен сборникът с разкази на млади автори "Необикновени постъпки на обикновени хора" и прожекция на документалния филм на Дариуш Яблонски "Фотолюбител".
"Стара еврейска традиция е да се припомнят имената на загиналите, защото това е единственият начин те да бъдат опазени от забрава и да бъдат спасени от двойната смърт - тоталната забрава, че някога са били на тази земя". С тези думи председателят на "Алеф" Алберта Леон Алкалай откри вечерта и припомни, че причината датата 27 януари да е избрана за Международен ден в памет на жертвите от Холокоста, е освобождаването и отварянето на същия този ден през 1943 година на лагера Аушвиц Биркенау в Полша.
Алберта Алкалай изказа благодарността си и към присъстващите ученици от Английска езикова гимназия "Гео Милев", Природо-математическа гимназия "Никола Обрешков", Професионална гимназия по механоелектротехника и електротехника - Бургас, Профилирана гимназия по компютърно програмиране и иновации, Немска езикова гимназия "Гьоте" и Профилирана гимназия за чужди езици "Васил Левски", както и на техните директори и учители.
Връчени бяха и два почетни знака "Пазител на паметта". Единият бе за председателя на Сдружение "Бургаска писателска общност" Роза Боянова, както и на директора на бургаската Английска езикова гимназия "Гео Милев" - Жаклин Мутафян-Нейчева за това, че откликват и съдействат на всички техни инициативи, с които подкрепят човеколюбието, допълни Алкалай.
"Защо е важно да разказваме историята такава, каквато е? Днес един по един си отиват очевидците и живите свидетели на тези събития, а живеем във времена на фалшиви новини, информацията се манипулира и е много лесно хора, които не са се докоснали до тази история, да бъдат подведени", допълни още Алкалай.
Тя изтъкна и значението на спасяването на българските евреи и огромния шанс близо 48 хил. евреи от български произход в пределите на стара България да не заминат за лагерите на смъртта. "Да, те преживяха ужасния Закон за защита на нацията в продължение на четири години, който ограничаваше изцяло човешките им права, изпрати мъжете на робски труд, лиши студентите от право да посещават университети, лиши от право адвокати, свободни професии да упражняват занаята си и почти докара до просешка тояга редица семейства. Бохчите с 30 кг багаж бяха готови за това далечно пътуване и тогава се случи едно чудо, чиято 80-годишнина скоро ще отбележим. Това е чудото на смелостта, на доблестта. Чудото на всеки един от нас да си каже "От мен нещо зависи". Казвам го към вас с препратка и към днешния ден. Смелостта, доблестта, съвестта и човещината са тези, които провокират доблестни българи да кажат "не" на тези нечовешки закони. Да кажат "не" на тази подготвена кампания да бъдат унищожени българските евреи. В онези години на диктатура ние виждаме изява на изключително гражданско общество", заяви председателката на "Алеф".
Тя разказа още за действията на българските писатели, сред които Антон Страшимиров, проф. д-р Асен Златаров, Екатерина Каравелова, проф. Емаунил Попдимитров, които на 3 юни 1933 г. първи реагират и организират протестна конференция на българска интелигенция в София против зараждащия се антисемитизъм в Германия. "Писателите сякаш в умението да наблюдават живота и да открояват най-интересните и драматични истории, да ги внушават по невероятен начин, сякаш бързо усещат невидимите кризи и зараждащата се катастрофа. Затова и когато Българският парламент приема този нечовешки Закон за защита на нацията през 1943 година, тогава със златни букви в нашата най-светла история, като най-висш акт на хуманизъм, остават нашите български писатели."
Алкалай напомни още, че през 2023 г. литературният конкурс, който Центърът за еврейско-българско сътрудничество "Алеф" организира, ще навърши десет години и го определи като "истинска работилница за млади таланти и бъдещи писатели". "Това е място за тяхната литературна изява и най-вече гражданска позиция, защото не може да си добър писател, ако нямаш сетива за истинския живот." Тя прикани всички желаещите да се включат, тъй като срокът за участие е удължен и допълни, че тази година освен писмен разказ ще се приемат и кандидатури за видео разкази с максимална продължителност 5 минути.
Сборникът "Необикновени постъпки на обикновени хора" с най-добрите разкази от Деветото издание на Международния литературен ученически конкурс с тема „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, в който през 2022 г. участваха 180 младежи от България, Словакия, Полша, Украйна, Германия, Унгария, Израел, Австрия и Латвия, бе представен от доктора по философия Стойчо Кьосев, основател на философски клуб "Сократ" в Бургас. Той говори за значението не само на делата, но и на словото.
Вечерта завърши с прожекция на документалния филм "Фотолюбител", предоставен специално за събитието от Полския институт в София. В него чрез архиви от документи, кореспонденция, съхранени цветни фотографски ленти, случайно намерение във Виенската библиотека, както и свидетелствата на оцелял очевидец е разказана историята на еврейското гето Лодз в Полша.
Източник: БТА
