Не в Народния театър, а в Бургас се състоя премиерата на автобиографичната книга на големия актьор Наум Шопов „Личен разговор”. Защото точно тук, в бургаския театър са били едни от най-щастливите му дни!
Въпреки, че през 1968 година е изпратен в Бургас по принуда, заради постановките на „Да се провреш под дъгата” на Георги Марков и „Хамлет”, в които тогавашната власт открива потенциална заплаха. Тук той не намира само творчески подслон, той в буквалния смисъл намира подслон за своето семейство, когато децата са малки и когато кариерата му е прекъсната.
И може би защото вече го няма сред живите, неговото присъствие в залата на Морското казино беше изключително силно и въздействащо, като енергиен заряд, който преминава през най-фините човешки сетива и ги предизвиква за съкровено взиране в най-дълбокото на душите.
И не с едноминутно мълчание, а с нестихващи аплодисменти бургазлии изпратиха последните кадри от филма, в който Наум Шопов ни говори извън сцената, в собствената си житейска роля!
Авторът на филма и редактор на „Личен разговор” Георги Тошев предаде волята на актьора премиерата да се състои точно тук и молбата му да бъде извинен на отсъствието си. Той разказа за случването на тази книга и заснемането на
съпътстващия филм. „Всеки един от нас в ежедневието си се сблъсква с много трудности. Има публични личности, които много обичат да говорят за това колко им е трудно. Има други. Те са по-малко, но са по-големи! Те никога не ни занимават с това, колко им е трудно, какво им коства това, да бъдат добри в това, което правят. Наум е един от тези хора. И аз вярвам, че тепърва талантът и животът на Наум ще бъдат описвани. Много дълго този човек мълча. Но той си отиде от този свят изпълнен с надежда. Книгата казва достатъчно с цялото многоточие за неговия живот. Защото Наум е от малцината, които ценят думите и не ги пилее случайно. Аз мисля, че той си отиде и щастлив от този свят, защото беше обичан и обичаше!” – сподели Тошев.
От момента, когато Наум Шопов оповестява, че е готов да пребори мълчанието, минават две години. И във филма, и в книгата той казва естествено и откровено неща, които дори децата му не знаят за него. Книгата остава недовършена, защото последните три предвидени срещи на Георги Тошев с Наум не са могли да се състоят – сърцето на големия актьор го предава. Но и това стига, за да се чувстваме избрани, че сме допуснати в неговия съкровен свят.
Вероятно времето, което следва, ще добавя нови щрихи към спомена. Защото чрез „Личен разговор” Наум Шопов ни допуска в едни други измерения, от които по-ясно разбираме и неговите Хамлет, Фирс, Крал Лир... А може би и себе си. И защото докато има кой да помни и кой да разказва, нищо не е само спомен.
