„Рибарско сдружение Несебър“ изпрати отворено писмо до медиите срещу „бездействието и административно безразличие“ на държавните институции спрямо техния поминък. Те недоволстват от Заповед на Министерството на земеделието, с която периодично се подновява забрана за „стопански риболов в акваториите на пристанищата с отдалеченост до 1 морска миля от бреговата линия“. Тази забрана директно ощетявала дребните рибари, които разполагат с малки лодки и е опасно да влизат толкова навътре в морето.

Те настояват гласът им да бъде чут, ако това не стане, заплашват да преминат „към по-твърди действия“.

Ето какво гласи цялото писмо на рибарското сдружение:

Уважаеми представители на медиите,

Обръщаме се към вас с тревога и с настойчив призив за публичност, защото сме изправени пред поредната година на бездействие и административно безразличие, което застрашава не просто нашето препитание, но и бъдещето на рибарските общности.

От 2012 г. насам, със Заповед на Министерството на земеделието, периодично се подновява забрана за „стопански риболов в акваториите на пристанищата с отдалеченост до 1 морска миля от бреговата линия“. Тази забрана директно ощетява нас – дребните рибари, които разполагаме с малки лодки и е опасно да влизаме толкова навътре в морето, а колегите с дължина между 6 и 10 метра няма какво да риболуват на такава дълбочина, защото там е около 20 метро дълбоко. Мрежите се отварят само на 5 м от дъното и реално върху тях остават 15 м, откъдето подминава рибата. Отделно там живот няма, само кал и черупки от черна мида.

Зад забранената граница водите са твърде дълбоки и риболовът с нашите плавателни средства става невъзможен. На практика ние сме изолирани от собствения си занаят – този, който ни е хранел поколения наред.

През 2023 г. входирахме и подписка до Министерството на земеделието и храните с настояване за отмяна на Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 г. Тогавашният служебен министър Явор Гечев пое ангажимент и дори обяви, че се подготвя нова заповед, която да премахне тази крайно рестриктивна мярка.

Две години по-късно – нищо не се е променило.

Заповедта продължава да важи. Нашият поминък продължава да бъде застрашен.

Нашите мрежи се конфискуват, а нашите семейства се чудят как ще преживеят поредната зима.

Не искаме привилегии. Не искаме специално отношение. Искаме само да можем да работим честно. Искаме достъп до територии, които по право би трябвало да са достъпни за всички крайбрежни рибари.

С настоящото писмо заявяваме открито недоволството си и призоваваме медиите да дадат гласност на този проблем, който години наред се заобикаля от институциите. Ако гласът ни отново остане нечут, ще преминем към по-твърди действия.