Руска Канагрокова е на 63 години от Бургас. Жената има 42 години трудов стаж като железничар. Страда от диабет и година преди да се пенсионира й ампутират единия крак. Вече 4 години бургазлийката е с протеза. Останала вдовица жената има две деца и внуци. Едно от нещата, които много обича е да ходи на плаж, обича и да плува.
„Чужденците търсят морето в Бургас, а аз живея тук и да не мога да го ползвам, защо?“, пита Руска. Само преди седмица отчаяната жена сигнализира Gramofona.com за неудобството да слиза до плажа, защото няма изградена рампа за инвалиди. След репортерската проверка на екипа ни, приспособление за хората в неравностойно положение все пак се появи, но то не е завършено.
Срещнахме се с Руска до 10-ти спасителен пост на Северния плаж. Рампа има, но тя е до половината на пясъка, на 5-6 метра преди водата. Жената плаче, защото не може да стигне. „Аз съм с патерици, но как да стигна до водата? Трябва да летя ли?“, пита се Руска.
В същата позиция са и майките с деца. Те едвам избутвали количките в пясъка.
Благодарна е на хората, които й помагат да стигне до водата. Прави й впечатление, че много млади и чужденци като я видят и скачат да й помогнат, да пренесат количката, в която Руска носи своя багаж. Въпреки че трудно се спрая, Руска не е изгубила надежда и смелост. Другият проблем, който Руска отчита е, че на плажа няма още чадъри и шезлонги за хора като нея. Тоалетна вече е поставена.
„Някои като ме видят и си обръщат главата. Други не ме оставят. Зависи кой как разбира нещата. Това, което ме натъжава е отношението“, допълва Руска.
