Христина Стойчева е главна медицинска сестра на МБАЛ-Поморие и работи в Ковид отделението на болницата. Ден след Деня на Християнското семейство вижте какво сподели тя на своята лична фейсбук страница :
Отдавна трябваше да пиша, ама все не ми стига времето. Няма да говоря за пари, недостиг и проценти. Но пак ще говоря за Ковид. Нормално. Но от другата му страна- от светлата. Да, има такава- МБАЛ ПОМОРИЕ- новото отделение.
С толкова страх и притеснение го открихме. И с 2- ма души персонал- Доби и Управителя на болницата. 48 часа само те и труднодишащите пациенти. И после аз. И още 72 часа само ние. И после още 2- ма- Стеф и Коки- кротки и безотказни. И нещата се случиха. Дойдоха доброволци- Меги- една усмихната крехка слънчева машина и Веско- всеотдаен, съвестен и винаги на ринга. От къде я намирате тая доброта?! ЧОВЕЦИ!!! Включиха се Цвети, Павката, Жоро и Ваня- без много думи, за каузата и за да помагат- кой колкото и както може. После дойдоха двете Мимита- плахи, но убедени в правилното си решение. Мислите, че сме много ли? Не сме- сестри, санитари, дезинфектори на договор по 25 и 50% сме, че всеки работи и някъде другаде. Но се справяме. Заедно. А Рени- 24годишна колежка, която ще работи САМО при нас. Слънце. Приятели. Семейство...
Вие ни виждате постоянно, просто не знаете кои сме- уморени, на финала на силите си, но никога не се отказваме. Да ви разкажа малко и за д- р Женя Караилиева- най- добрият и всеотдаен човек на света . От 23.10.20 не е излизала от отделението. Нито за миг. Единствен лекар. Единствен и до днес. Празнувахме й Ковид- рожден ден. Вероятно най- емоционалния в живота й. Брат й пусна музика вън от колата си ( няма как да влезе в отделението) и я поздрави с най- подходящата песен-" Ако си дал ". Близките й й пратиха послание. Знаете ли как седи буцата на гърлото в такива моменти. Дано не разбирате. Тук ние си знаем-нали сме семейство. А пациентите- с едно изключение (слава Богу и при нея вече нещата са по-добре) - всички изписани в къщи с подобрение. Даже от тях и дарител си имаме- Киро, пестил си парите от пенсията и ги дарява на нас. "Прекрасната Мими“, както той я нарича сутрин ни носи храна, закупиха 4 хладилника и 4 ел.кани за пациентските стаи и преведоха 1000 лв по дарителската сметка. Ники- самият той нуждаещ се от кислород, едва стоящ на краката си- тръгнал да помага за тежката кислородна бутилка.
Ами Миро- с висока температура, добре бил, искал да върши нещо и той. А Вики и Траян, които си чакат да им свърши карантината, да се изследват за антитела и да дарят кръв за рековалесцентна плазма и после да дойдат като доброволци с каквото могат да помагат. Някои имена на пациентите ги променям , други умишлено пропускам
ХОРА, ГОЛЕМИ СТЕ. Огромни сърца. Знаете ли какво е усещането от човек със задух да получите благодарност? А да го видите как се подобрява? И как си тръгва без нужда от кислород? Ние знаем. А като ни видят по коридорите и искат да предадем поздрави и благодарности поименно на нас самите, а не ни познават като сме без предпазни облекла? И ни милват през маските и стискат ръцете ни през ръкавиците? И как плачат от признание?! И ние плачем с тях. Защото, грижейки се за болните, не виждаме собствените си деца, мъже и родители, и се молим те да нямат нужда от помощ точно сега. Нечовешко е. И пак се усмихваме. И пак продължаваме. Едно прекрасно семейство ми предостави безвъзмездно студио да живея там. Как да им се отблагодаря? Как? Защо ви го казвам всичко това ли? Защото трябва. Защото е трудно на всички, но не бива само да се оплакваме. Защото за тази страна на нещата никой не говори, но нея я има. Добротата явно е заразна. Дано съм успяла поне мъничко да ви заразя с нея и да ви запозная с атмосферата - дори съпричастността ви ни е достатъчна.
От нищо не се оплакваме- просто искаме да се пазите и всички да сме здрави. И това ще мине...
Аз съм помилвана от съдбата- имам прекрасно семейство, да са ми живи и здрави. Но тук, в Ковид сектора на МБАЛ ПОМОРИЕ, открих моето друго семейство. И искам да ги прегърна всичките...Обаче сега не мога...Пречат ми скафандрите...
Снимка :Фейсбук
