В последната събота на януари дворът на Етнографския музей оживя с багрите, звуците и духа на Козичино. Десетки хора се събраха, за да се докоснат до автентичните традиции на селото. С усмивки и ентусиазъм момчетата от СГАФ „Еркечко наследство“ пресъздадоха обичая „Силиврия“, посветен на силата и значението на работния добитък – воловете.

А сръчните еркечки моми внесоха аромат и топлина, като показаха как се приготвя прочутият зельник – вкусен символ на родовата памет и домашното огнище, информират от Регионалния исторически музей в Бургас.

Силиврия, известен още като Риначовден, е обред, запазен до втората половина на ХХ век и посветен на работния добитък – воловете. Празникът е продължение на коледните обичаи в Еркеч.

Вечерта срещу 2 януари (15 януари по стар стил) коладниците се събират в дома на стананика, пеят и водени от гайдарджия, тръгват с хоро из селото. Разделени на групи – куди, те почистват хлявовете на воловете, а докато едни „ринат“, другите играят „Пайдушката“. Момъкът, който ухажва мома, се стреми да попадне в групата, която чисти при нейния добитък.

На следващия ден стопанките, на чийто добитък е изчистено, носят еркечки зельник в дома на стананика. Коладниците се събират, хапват и, с хоро, водено от стананика с кравай в ръка, се отправят към Хорището, където се срещат хорàта на двете махали.

Под звуците на гайдата се играе „Конската“ – обредно хоро, при което двата реда, наведени един срещу друг, се стремят да „разкъсат“ хорото на противника. Срещат се три пъти, като на третия се очаква една от редиците да се прекъсне. След това хорàта се смесват, залавят се и момите, като хороводът продължава до късно.

И докато ергените „ринат оборите“ и вият хорà, момите ще направят кулинарна демонстрация в Етнокухнята на музея, където ще разкрият пред посетителите тайната на еркечкия зельник. Събитието е в подкрепа на инициативата "Бургас - Европейска столица на културата 2032".