Поклонници с икони се събираха във Влахов дол – свещено за нестинарската общност в Странджа място, намиращо се на един от притоците на река Велека. Съборът се организира по традиция в неделя преди празника на Св. св. Константин и Елена – 3 юни. Според преданията на този ден се отварят всички аязми в планината и водата им е най-лековита.

Сред присъстващите беше и кметът на община Малко Търново – Илиян Янчев.

„Странджа, в дни като днешния, гори от дух и от огън! На Влахов дол, свещеното място на нестинарите, където земята диша с паметта на предците, те идват с вяра. Да се знае – с вяра!

Шествията на Голямата аязма не са зрелище. Зов са към нещо дълбоко и съкровено, към онова, което не може да се обясни от никого.

Днес тук гайдата и тъпана отекнаха, а пътеките зашумяха под ситни крачки...

За странджанци нестинарството е жива памет.

И всеки, който идва тук, трябва да помни, че най-важно е да успеем да запазим това, което ни прави народ и заради което Странджа тупти в сърцата ни!“ – написа Янчев във фейсбук.

Думите на малкотърновския кмет идват като задочен отговор на забраната на сливенския митрополит Арсений, който преди дни разбуни духовете, като забрани нестинарските игри да почват от православен храм и да се предоставят свети икони за тези, по думите му, кощунствени ритуали.

По инициатива на Дирекцията на Природен парк „Странджа“ през 2005 г. е възстановена забравената близо 60 години традиция на Влахов дол да се събират хората от петте нестинарски села в Странджа – Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово. Всяка година много рано сутринта в неделя жителите на петте села тръгват от „конаците“ на светците, водени от нестинари, свещения тъпан и гайдите, епитропа, момчетата с иконите, поклонници с шествие към Голямата аязма.

На Голямата аязма всяко от селата има свещен извор (аязма) и дървена конструкция „одърче“, където се поставят иконите, поднасят се жертвени дарове (пари, обредни хлябове и др.) и се „смиват“ иконите с вода от извора, която в този ден е най-лековита. „Одърчетата“ са най-древната представа за свещена постройка, предшественик на храмовете, които хората по-късно започват да изграждат. Всяко село прави трапеза, курбан и се вият хора. С това се слага началото на годината за нестинарите.

Тук се събра нестинарската общност от Странджа да изпълни „Закона“ – да панагирува и измоли от Св. св. Костадин и Елена здраве и благоденствие за Странджа. Тук ги е „прихващало“ и танцували в огъня цяла нощ. По време на танца, някой от тях имали пророчески предсказания, които винаги се сбъдвали. На това място е растяло орехово дърво близнак, от което са направени нестинарските икони на селата Българи и Кости.

Легендата разказва, че в миналото наблизо е имало село, от което са произлезли нестинарите. Тук те са имали връзка с Господа. На хорището на това аязмо се извършват свещените за всеки нестинар деяния. Тук за пръв път той разбира, че е избран да ходи по жаравата.

Нестинарите наричат вярата си „закон“, който е задължение на определени родове. Точно тези родове пазели традицията. През 20-те години на XX-ти век църквата забранява ритуала. Последният голям панаир на това място е бил през 1947 г.

Нестинарството се е съхранило през вековете заради самоорганизацията на вярващите. Днес то е оценено от ЮНЕСКО като част от световното нематериално наследство.