Вече няма яхтено пристанище в парк „Росенец”, алармираха наши читатели. На мястото на административната сграда и халетата за ремонт в момента има руини, установи и наша репортерска проверка. Всичко, което е можело да бъде откраднато, вече го няма.
Дори и ел. таблата са разбити и изтърбушени. Парапетът на кея е отрязан, сега си личат опитите да се смъкнат и останалите метални части от конструкцията. Болното в цялата ситуация обаче е, че готово яхтено пристанище със сгради и място за ремонт на лодки е унищожено. „Пред
очите ни се окраде и никой не си мръдна пръста”, коментираха рибари. При опитите им да подадат сигнал в полицията, им отговорили, че собственикът е този, който трябва да пусне жалба.
Още преди година, екип на Gramofona.com опита да получи повече информация за съдбата на яхтеното пристанище. Тогава се оказа, че нито една от институциите, които имат отношение към морския транспорт и инфраструктура си няма и най- млаката представа, кой трябва да контролира малкия порт. Следващите кадри оставяме без коментар.
Снимки: Gramofona.com
А сега има бариера, преграждаща пътя от самото му начало, водещ в тази посока. Движат се софийски коли, от които излизат хора, държащи ключа за бариерата. Кипи бурна дейност по досъбаряне на сградите и съоръженията. Случи се болезнено познатата в България схема: оставя се нещо на развала и разграбване, за да може след това да се продаде без пари на свои хора. На много свои хора. Нека нещастните собственици да протестират, че собствените им земи ще бъдат одържавени за национални паркове. Това наистина е пладнешки обир. И то не защото е лошо да има национални паркове, където да е защитена природата. Лошото е, че общинските и държавни земи, къде като апортни вноски, къде продадено директно за жълти стотинки, се предава доброволно и без бой на разните таковци и батковци. На обикновения българин земята стои, и никой не я купува за адекватни пари или не плаща съответстващи на пазарната обстановка обезщетения! Вие, които го позволявате това, вие, които го вършите, имате интерес нашата мила държавица да бъде проядена от беззаконие, защото така виреете най-добре и разчитате, че делата ви ще минат незабелязани и ненаказани. Искам да ви съобщя, че такова нещо като липса на наказание няма и никакви пари няма да платят загубата на душата ви. Жал ме е за нас, но ми е жал и за вас. Мислете за това!